Млад украинец: Затваряли са ме 4 пъти за по 3-4 дни в карцер. Винаги за това, че отказвах да пея руския химн

Ростислав Лавров е на 16 години, когато войната започва. Живее с баба си и майка си в село Раденск, Херсонска област. Баба му умира, а когато идват руснаците, отвеждат майка му в институция, защото има психическо заболяване.

"Прекарах сам 4 месеца. Беше ми много трудно, защото нямах достатъчно храна и пари. Започнах да помагам на съседите си за обработването на земята им и така си докарвах малко пари", разказва Ростислав Лавров пред БНТ.

Тъй като е сам и непълнолетен руските сили се опитват първо доброволно да го отведат, но Ростислав отказва. Идват с оръжия и го отвеждат - първо в град Херсон за един месец, а после го пращат на т.нар. летен лагер "Дружба" в град Евпатория на анексирания Кримски полуостров.

"Бяхме около 600 деца. Всички от Херсон и областта. Бяха ни казали, че сме там за 2 седмици. Имаше много къщички, всичко беше обградено от огради. Сутрин ни караха да станем, пускаха ни руския химн, след което закусвахме. Играхме баскетбол, след което ни караха да спим на обяд. Следобед обикновено се разхождахме, а след вечеря ни прожектираха руски филми", продължава разказа си той.

В лагера го карат да пее всяка сутрин руския химн - отказва и следват наказания.

"Първия път ме накараха да пиша обяснение, втория ме изпратиха при директора на лагера, а на третия ме затвориха в карцер. Затваряли са ме 4 пъти за по 3-4 дни. Винаги за това, че отказвах да пея руския химн", споделя Ростислав.

Прекарва в "Дружба" две седмици и отново го местят - причината - лагерът е препълнен. След престой по лагерите, руснаците го пращат да учи за заварчик в морско училище в Керч - без да го питат какво иска да учи.

"В часовете по история ни казваха, че Украйна ще спре да съществува, че Одеса и Херсон са руски градове. Казваха ни "никой не се нуждае от вас, никой не се интересува от вас".

Приятелка на майка му чува за организацията "Спасете Украйна" - единствената в Украйна, която организира спасителни мисии за депортирани украински деца на контролирани от Русия територии. Жената се свързва с организацията, сдобива се с документи, за да отведе Ростислав и потегля на опасното пътуване до Крим, за да отведе три деца със себе си.

"Когато пристигнала в лагера ѝ казали, че не може да ме вземе, защото аз си имам майка, която има руски паспорт. Искаха и аз да си издам руски паспорт, правеха всичко по силите си. Казах им, че не искам и че искам да се върна в Украйна. Издадоха ми руски акт за раждане, но аз го скъсах".

Заради опитите да бъде отведен в Украйна, Ростислав е преместен в друг център, имал право да излиза само за по час сутрин и следобед, нямал право да използва телефон.

"Накрая ме върнаха във военноморското училище. Останах там още месец, когато в крайна сметка успях да избягам. Отне ми 2-3 дни да се върна в Украйна. Издирваха ме, но не успяха да ме открият. Все още се водя обявен за издирване. Но, не мога да ви кажа как точно съм избягал, защото в лагерите все още има деца и не искам да им попреча да се върнат в Украйна".

Така Ростислав успява да празнува в Украйна 18-тата си годишнина. Над 19 000 са общо децата със съдба подобна на тази на Ростислав. От организацията "Спасете крайна" са успели да върнат едва 245 деца.