Тя е само на 8 години, когато спасява десетки животи по времето на Холокоста

В края на Втората световна война Джудит Солберг е само на осем години, когато тя и семейството й са в концентрационния лагер Берген-Белзен. Бащата на малката Джудит поискал момиченцето да направи нещо странно според стандартите в лагера. 

"Баща ми разбра, че нацистите ще убият много евреи в този ден", спомня си Солберг. "Той ме помоли да направя нещо необичайно, да вляза в мъжките бараки, за да видя кой няма сили да слезе от койката. Баща ми каза, че който продължи да лежи, няма да остане жив. Помоли ме да отида да поговоря с тях, да им попея, да им кажа нещо и най-вече да ги окуража и да не се отказвам, докато не станат", каза тя.

Солберг не е сигурна колко живота е спасила. "Десетки", споделя.

"Но те се изправиха", спомня си тя.

Тази вечер Солберг ще бъде една от шестте оцелели от Холокоста, които ще бъдат почетени със запалване на факел по време на главната церемония в Израел по случай Международния ден в памет на жертвите от Холокоста.

Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, известен още като Йом Ашоа, е денят, в който Израел почита паметта на шестте милиона евреи, убити по време на нацисткия Холокост. Националните церемонии започват при залез слънце тази вечер. Знамената се спускат наполовина. Утре сутринта в 10:00 ч. ще прозвучи сирена за тревога за въздушно нападение и всички израелци ще запазят две минути мълчание.

Сега на 88 години, родената в Амстердам Солберг има семейство и четири деца, 24 внуци и 33 правнуци. Един от синовете ѝ, съдия Ноам Солберг, е съдия във Върховния съд на Израел.

През 1943 г., докато като малко момиче живее в Амстердам, нидерландското разузнаване планира да изведе нелегално еврейски деца на безопасно място. Джудит ван Дайк и нейната сестра Елизабет получават петминутно предизвестие да се облекат с няколко ката дрехи и да отидат в един театър. Но момичетата отказали да се отделят от родителите си.

Вместо това нацистите изпращат семейството в транзитния лагер Вестерборк в Нидерландия. От този лагер евреите трябва да бъдат депортирани в концентрационни лагери на изток. От същия лагер дядото на Джудит е отведен в лагера Аушвиц и убит.

Останалите членове на семейство Ван Дайк са изпратени в Берген-Белзен, концентрационен лагер в Северна Германия, където 50 000 евреи умират, най-вече от болести и глад.

Когато слиза от влака, чува викове "Навън!" и вижда германци с камшици и кучета. Евреите били принуждавани да стоят под строй в продължение на часове в големия студ и сняг. Дядото на Джудит, равинът Симон де Врис, умира в Берген-Белзен.

Майката на Джудит знаела немски език и била принудена да работи в офисите на лагера. Тя използвала тази възможност, за да краде изгорели корички хляб, които деляла със семейството си.

Джудит и Елизабет успяват да избродират покривало за хляб за шабат, да го избродират с надпис на иврит и да държат в него изсушен хляб.

Нацистите разделят мъжете и жените в отделни бараки. Но когато на членовете на тяхното семейство било позволено да се съберат, Джудит отишла в бараката на баща си, където той я накарал да се промъкне в мъжките бараки, за да насърчи болните, останали да лежат в леглото, да станат, за да не бъдат убити от нацистите.

През април 1945 г., когато съюзниците напредват в Европа, семейство Ван Дайк и други затворници били качени на влак, който пътувал между намиращите се в съседство западен и източен фронт без конкретна дестинация. Много от затворниците починали във влака. На една от спирките Джудит и сестра ѝ забелязали чувал с картофи отвън, прескочили през телата на мъртвите до вратата на вагона и вкарали чувала вътре.

"Тези картофи спасиха много хора във влака", казва Джудит.

В крайна сметка затворниците във влака били освободени от Червената армия близо до град Тробниц в Източна Германия.

След войната Джудит пристига в Швейцария, където се среща със Саул Солберг, бивш неин съученик от Амстердам. Той е оцелял по време на войната, укрит от фермери християни в Нидерландия.

"Лично аз съм много развълнувана да запаля факел днес, а също да посоча от името на моя баща и моята сестра, че винаги има надежда и че не трябва да се предаваме. Тогава се опитахме да спасим човешки живот и успяхме", казва тя, цитирана от БТА.