Днес президентът на Българския олимпийски комитет
Стефка Костадинова отбелязва 25-ата годишнина от спечелването на така дълго преследваното олимпийско злато в нейната колекция.
Събитията на 3 август 1996 година, случили се в горещата вечер пред погледите на 85 000 зрители на "Сентениъл стейдиум“ в Атланта са сред най-драматичните и паметни в историята на българския и световния спорт. Четвърт век по-късно си ги припомняме:
За игрите Атланта 1996 Костадинова заминава с ясното разбиране, че това е нейният последен шанс за олимпийска титла. Отново е абсолютен хегемон – пристига в Щатите, след като 20 пъти преодолява 205 см, докато всички останали за всички времена са го правили само 5 пъти. Въпреки превъзходството в последните 11 години, тя вече знае неписаните закони и рискове, които носи една олимпиада.
Наясно е, че няма да е лесно. Така и се оказва… Но този път пловдивчанката е абсолютно готова на всичко, за да прегърне мечтата си.
Квалификациите са преминати гладко с първо място в групата и нито един фаул. Във финала обаче съдбата й поднася поредното неочаквано препятствие. Противно на прогнозите, атаката идва от гъркинята Ники Бакояни, която подобно на Ритър в Сеул 1988 прави състезанието на живота си. И отново, както преди 8 години, височината 203 см се оказва рубиконът.
До 201 см Стефка, Бакояни и Инга Бабакова вървят в пакет, като българката и украинката водят защото са безгрешни. На 203 см Бабакова отпада, но Бакояни от третия опит подобрява гръцкия рекорд…
Стефка също преодолява 203 от първи опит и все още е начело. Летвата се издига на 205 – тук гъркинята се предава, а Костадинова прелита с успех и вече никой не може да й отнеме златото. Шампионка! Стефка печели титлата на игрите Атланта в най-силното олимпийско състезание в историята на дисциплината. Девет жени преминават над 196 см, пет скачат над 199 см, а за медал са нужни минимум 201 см – "най-високият бронз“ в историята.
Сребърната Бакояни (Гърция) пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Костадинова трябва да се справи с всичко това, плюс да подобри олимпийския рекорд с 205 см, за да триумфира със златото. И го прави с типичната си класа и очарование.
Най-накрая – олимпийски шампион! На върха след толкова години преследване на единственото отличие, които й липсва. Със златото в Атланта Костадинова влиза в клуба на световните знаменитости и става една от най-великите в историята на спорта.
На награждаването една сълза се отронва по бузата на Стефка, докато звучи българският химн и родното знаме се вее най-високо на "Сентениъл Стейдиум“… Вълнуващ миг за историята и щастлив край на една от най-хубавите приказки в световния спорт…