Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболБаскетболВолейболДругиГалерииЛичностиСтатистики
Спортните новини: Днес (0) | Вчера (1)
Проучване показа - младежите понасят най-тежко карантината
Автор: Екип Burgas24.bg 20:48 / 07.04.2020Коментари (6)937
© дунавмост
Илюстративна снимка
ООН предупреждава – изолацията изостря домашното насилие. А най- потърпевши от извънредните мерки са младите. Хората до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога и страх, показва изследване на Софийския университет.

Мъжете реагират по-гневно на ситуацията. А жените изпитват повече страх и търсят подкрепа в онлайн общуването. Според данните, хората над 49 години най-леко възприемат наложения контрол заради извънредното положение. И усещат най-ниска степен на заплаха от ситуацията.

По-образованите изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични. Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително.

Най-често споделяните очаквания за последствията  са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб. Очакват го 73 на сто. 71% смятат, че ще има последици в политиката и управлението. А 68 на сто очакват да се променят ценностите и хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето.

Младите са най-тежко засегнатата група от извънредното положение у нас. При хората до 29 години се наблюдават най-високи нива на гняв, тревога и страх. Според проучването на Софийския университет, те са и групата, която е най-малко склонна да потърси помощ.

"Младите хора са много активни, много динамични. Те имат много проекти. И имат срив на бъдещето", обясни председателят на Съюза на психолозите в България Пламен Димитров.

От друга страна, хората над 49 години чувстват по-високи нива на контрол и по-ниски нива на заплаха. Те са обаче и групата, която е най-склонна да потърси подкрепа онлайн.

"Хората над 49 години са били принудени съвсем осъзнато да се справят с различни трудни ситуации. Те имат изградена рамка, изграден опит", заяви деканът на Философския факултет в СУ проф. Соня Карабельова.

Според проучването, проведено от проф. Карабельова, най-предпочитаният източник на информация е Кризисният щаб. На второ място, с 56% пък се нареждат социалните мрежи, следвани от научните публикации и обществените медии.

"Социалните мрежи са нож с две остриета. Истината е, че в тях може да се получи солидарност, но може да се окажат и токсични", смята Димитров.

Социалните мрежи се появяват като действащ фактор и при различията между половете. Докато мъжете гледат на ситуацията с чувство за хумор, жените изглежда са по-склонни да търсят емоционална подкрепа.

"Това по принцип е характеристика на жените, която ги описва и ги определя. Те принципно са по-емоционални. За разлика от мъжете, които не са толкова експресивни", обясни проф. Карабельова.

Като цяло обаче участниците в проучването не определят ситуацията като "стресираща". Психолозите се опасяват, че нуждата да се грижим повече за психическото си здраве ще се повиши след края на кризата.

"В момента има достатъчно капацитет и готовност от специалистите да посрещнат тези, които имат нужда от първична грижа", увери Димитров.

"Има и позитивни очаквания от гледна точка на промяна в ценностите и промяна във взаимоотношенията между хората", добави проф. Карабельова, цитирана от "Нова ТВ".
Още по темата: общо новини по темата: 4623
20.09.2020
20.09.2020
20.09.2020
20.09.2020
20.09.2020
20.09.2020