Мисля, че на този етап мирното решение на конфликта между Израел и Палестина е по-скоро илюзия, най-малкото защото говори за разлята криза. Това каза в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ доц. Искрен Иванов – експерт по международна сигурност и управление на конфликти, преподавател в Софийския университет. "Какво означава "разлята криза“? Това означава конфликт, който започва от една точка и така в относително кратък период от време се разраства до степен, че може да прерасне в конвенционална война. Имам предвид, че всичко започна с един терористичен акт, който с право беше наречен "израелския 11 септември“, защото той много наподобяваше онова, което се случи през 2001 година на 11 септември в САЩ. И от тази гледна точка в рамките на този конфликт ние имаме от едната страна държавен актьор, а от другата страна недържавен актьор – една организация, която на езика на международната сигурност извършва тероризъм, защото всяко едно политическо мотивирано насилие срещу други, независимо от религията и идеологията на групата от хора, които го извършва, или на човека, индивида, се нарича тероризъм. И от тази гледна точка терористичната организация "Хамас“ нанесе един доста изненадващ удар, който пък провокира от страна на Израел задействането на тяхната военна доктрина, която се нарича "Дахая“, и съгласно която когато Израел е под атака, той се запазва правото да действа, буквално така е написано и в самата доктрина – смазващи сили срещу всеки, който застрашава неговата сигурност. Или, ако трябва да го преведем на езика на международните отношения, с диспропорционални ресурси, каквото предстои да стане и в Газа – вече виждаме, че Израел почва да се подготвя за тази интервенция", каза Иванов.
Оттук нататък, според него, възможните сценарии са два. Първият възможен сценарий е този конфликт да остане на ниво прокси война, в който Израел и "Хамас“ да воюват, вероятно и "Хизбула“ ще се намеси в един момент. Другата опция е да станем свидетели на един още по-неблагоприятен сценарий, в който един държавен актьор, като Израел, ще трябва да воюва с друг държавен актьор, който по всяка вероятност може да е Иран.
"Но това съвсем не е сигурно поради факта, че Америка изпрати самолетоносачи в региона, и че все пак Иран не може да разчита на толкова стабилна руска подкрепа по същия начин, по който Израел пък може вече да разчита на стабилна американска подкрепа. Аз лично не съм сигурен дали в един такъв момент, в който Русия воюва в Украйна, тя би могла по еднакъв начин да помага от една страна и да удържа фронта в Украйна, от друга страна да помага и на Иран", каза Искрен Иванов.
По думите му, ако този конфликт наистина се разрасне, тогава САЩ недвусмислено ще акцентират върху сдържането на Иран в Близкия изток. Или ако трябва да го кажем с по-прости думи, Америка при всички положения ще насочи много повече ресурси и откъм твърда сила, и откъм мека сила към Израел. Защото в американската външна политика има едно основно схващане, и то е, че американското глобално превъзходство се крепи върху системата от съюзи, които Америка създаде след края на Втората световна война.
"Много дълго време Украйна беше партньор за Америка, но разбира се с всички условия и с цялата тази подкрепа, които украинците получиха, в крайна сметка те не са част от НАТО и Америка не ги разглежда като съюзник, още повече пък като съюзник, който би имал равностойна тежест във външната политика на Вашингтон, като Израел. В крайна сметка отношенията между Вашингтон и Израел са много специални, почти толкова специални колкото Вашингтон и Лондон да кажем, поне така разсъждават американските политици и от двете партии. Така че твърде възможно е Америка за пренасочи повече ресурси към Близкия изток за сметка на Украйна, и за сметка разбира се на Пасифика, защото ние виждаме, че в момента американско-китайските отношения се затоплят. Това означава, че има консенсус между Вашингтон и Пекин, че сега не е времето за геополитическа надпревара в Тайванския проток, което е една добра новина за света", обясни анализаторът.
Според него, твърде е възможно европейските политици в един момент да се окажат под натиск или чисто от електорален интерес да решат, че е по-добре да подкрепят създаването на независима палестинска държава. Разбира се има и някои държави, които през историческата си обвързаност с Израел, и които предвид историята си с Втората световна война недвусмислено ще подкрепят Израел. Една такава държава е Франция, която въпреки, че има огромни компактни ислямски малцинства, в крайна сметка знаем колко много е пострадала по време на Втората световна война, и в този смисъл чувства някакъв вид историческа солидарност с Израел.
Цоня СЪБЧЕВА