Хореографът Мириам Енгел израства в Ерусалим, но началото на конфликта между "Хамас“ и Израел посреща заедно със сина си недалеч от София заради своите български корени.
"Танцуването за мен със сигурност е част от този процес на постоянен конфликт, като съкровено изразяване на емоции. Да бъдеш нещо като посланик не на Израел като държава, а на живота, на хората там и неговата многоцветност“, отбелязва Мириам.
Душата ѝ танцува на чужда земя. Мириам е от хореографите, които обикалят света и разказват с езика на тялото - за Ерусалим, за човешките истории между болката и любовта. И всичко това в отговор на конфликта.
"Когато бях едва тригодишна заявих много упорито на родителите си, че искам да танцувам и майка ми намери едно място, на което приемаха четиригодишни деца и от тогава просто танцувам. Може би го нося от баба си - Дора Мушанова, която е един от пионерите на модерния танц към Народната опера и балет в началото на XX век. Успях да имам близки отношения с нея преди да почине - за няколко години дори живееше с нас в Израел. Понякога ме взимаше от Йерусалим в София и ми даваше балетни уроци в хола“, споделя още хореографът.
"Да растеш в град като Йерусалим е трудно, не само като артист и танцьор, но преди всичко като младеж. Аз отраснах с повечето конфликти – например войната в персийския залив, която започна през 1990 г. Тогава седяхме в клас с противогази на лицата си. А като тийнейджър редовно взривяваха автобуси около мен, изгубих доста приятели“, обяснява тя пред bTV.
"От друга страна Йерусалим е и нормално място за живот. Доколкото е възможно се наслаждавам на ежедневието си у дома. Често обаче се сещам за нашите - дали изобщо са имали сън през нощта, в тази военна обстановка. През последните 20 години обаче страната е далеч по-сигурно място и като майка, въпреки събитията, които се случват в момента, не съм толкова притеснена за сина си“, казва още Мириам.
У нас Мириам е само със сина си. Съпругът ѝ, който също е танцьор, както и цялото ѝ семейство са все още в Йерусалим и не смятат да напускат страната въпреки войната.
"Мисля, че хората искат да живеят в мир. Винаги казвам, че Йерусалим е красив пример за това как мюсюлмани, евреи и християни могат да живеят заедно. Кварталът до нас е населен предимно с араби - чуваме минаретата сутрин и молитвите им. Срещаме се с родителите в училище. Хората искат мир. Може би е примитивно от моя страна да мисля, че изкуството създава този мир, но изкуството със сигурност е израз на емпатия, изкуството кара хората да слушат, кани ги в един друг свят, в друг диалог, а танцът използва единствено езика на тялото, всички ние можем да комуникираме чрез телата си“, отбелязва още тя.