Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" и бивш министър на образованието проф. Даниел Вълчев настоява в българския език да бъде въведен еквивалент на английската дума "gender". Той изразява мнението по повод на конституционно дело, свързано с обяснението на понятието "пол".

"Моето мнение е, че би било добре в българския език да се утвърди езиков еквивалент на gender /genre/, най-малко, за да може да се води разговор по тези теми с ясни тези и относими аргументи. Обратното означава да продължат опитите за водене на формални езикови игри с важни социални последици, както и злополучните опити за преднамерен превод на международни актове, както в случая с т. нар. Истанбулска конвенция", заявява известният юрист.

Правното мнение на проф. Даниел Вълчев е публикувано в сайта на Конституционния съд, заедно със други становища на заинтересовани страни.

"Известно е, че към момента няма понятие или израз, които в рамките на българския език да съответстват по смисъл и обем на понятието "gender" /"genre"/. Словосъчетанието "социален пол", което понякога се употребява в аналогичен контекст, според мен е некоректно, най-вече заради заложения в него потенциал за недоразумения и скрито индоктриниране. Това словосъчетание предпоставя разбирането, че полът бива два вида /биологичен пол и социален пол/, като вторият има ценностен приоритет над първия /доколкото човекът е повече социална единица, отколкото организъм/, и поради това е по-важен за обществото.

Оттук пък очаквано се извежда тезата, че тъкмо социалният пол е меродавен в контекста на социалните практики, в това число и за нуждите на правната идентификация на човека, казва проф. Вълчев.

Той отбелязва, че е известно, че в множество езици съществуват две различни думи, означаващи съответно биологичните характеристики на човека, стоящи в основата на разграничението жена/мъж /sex/. Липсата на дума, или словосъчетание, в българския език, с която да се означава второто разграничение, дава поле за множество некоректни езикови игри, имащи като обективен резултат, а понякога - и откровено целящи, натоварването на българската дума "пол" с двусмисленост.

Проф. Вълчев поставя въпроса, например каква би била възрастта на човек, който е на 18 години, но в резултат на различни психически и социални фактори се чувства и се държи като 45-годишен? "Дали той би могъл да се кандидатира за президент? А може ли човек на 40 години да твърди, че е наказателно неотговорен, тъй като се чувства на 7? Към момента не ми е известно да се води смислен дебат по темата.

Не виждам обаче пречка да наречем действителната възраст на човека "биологична възраст" и да пледираме, че той има и друга - "социална възраст". Бихме могли да поставим и въпроса дали на такъв човек не следва да признаем правото да промени своите юридически установени идентификатори в отклонение от биологичните си дадености и в съответствие с начина, по който той се чувства.

Ако искаме да доведем темата до абсурд, бихме могли да си представим как би изглеждала претенцията на един човек, който твърди, че не се чувства човек, да престане да има статут на правен субект и да бъде заличен от съответните регистри. Или обратното - да се придаде статут на физическо лице на един много умен бозайник, който биологически не е човек", коментира проф. Даниел Вълчев, цитиран от БТА.

Той подчертава в заключение, че и езиковото тълкуване, и систематичното тълкуване, а и функционалното тълкуване /доколкото според него в българското общество няма нов консенсус относно съдържанието и обема на тълкуваното понятие/, водят еднозначно до извода, че понятието "пол" в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 - самостоятелно и в контекста на други конституционни разпоредби, и в частност на разпоредбите на чл. 14, чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от Конституцията, означава биологичен пол.