Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

България ще достигне пика на пандемията от коронавирус на 24 април, сочат прогнози на Института за здравни показатели и оценка (IHME) в САЩ. Данните на института са публикувани на специален сайт с прогнози за различните страни в света, които са засегнати от пандемията.

Според прогнозите на института пикът на смъртните случаи у нас ще бъде между 19 и 30 април, когато се очакват между 9 и 10 починали дневно, след което броят им ще започне да намалява. До 4 август броят на починалите от вируса българи ще бъде 303 души, предвижда още IHME, цитирани от "Investor".

Институтът уточнява, че данните са валидни само при пълно спазване на мерките за социално дистанциране до май.

Към днешна дата потвърдените случаи на коронавирус в България са 624, а починали от началото на пандемията са 24 души.

IHME прогнозира още, че по време на пика на коронавируса у нас ще са необходими 349 болнични легла, от които 87 в интензивно отделение. По данни на института към момента общо наличните болнични легла в страната ни са 17 973, от които 856 в интензивно отделение, така че не се очаква недостиг или претоварване на здравната система дори в най-високата точка на пандемията у нас. Страната ни разполага и със 74 апарата за обдишване, сочат данните на IHME.

България с най-застаряващи здравни служители в ЕС

Отделни данни, публикувани днес от европейската статистическа служба Евростат, показват, че към последното тримесечие на 2019 г. България е страната в Европейския съюз с най-голям дал на здравните служители на възраст над 50 години (56%). България е и сред страните членки на съюза с най-малък дял на здравните работници сред общия брой на заетите хора – около 4%, а спрямо общото население той е дори по-малък – едва около 2%.

В края на миналата година 14,7 млн. души на възраст над 15 години са били заети в системата на здравеопазването в ЕС, съставляващи над 7 на сто от общия брой на заетите хора в съюза и близо 4% от общото население. 

От тях 1,9 млн. са лекарите, 4,5 млн. са медицинските сестри, акушерите и техните асистенти, 4,1 млн. са лични здравните асистенти, а други 4,1 млн. са заемали други длъжности в системата на здравеопазването.

Мнозинството от здравните работници в ЕС са жени – 78%, а над една трета (36%) от служителите в здравеопазването в съюза са на възраст от 50 години нагоре, следвани от тези във възрастовата група между 35 и 49 години (35%), а здравните работници под 34-годишна възраст са само 29%.

В 13 от 27-те страни членки на ЕС най-голям е делът на здравните работници над 50-годишна възраст, като след България се нареждат Естония и Латвия с по 50%, Италия с 45% и Литва с 42%.

В 11 страни членки заетите в системата на здравеопазването на възраст между 35 и 49 години са били с най-висок дял, а само в три страни тези на възраст между 15 и 34 години са най-многобройни – Малта (50%), Люксембург (47%) и Кипър (38%).

Най-голям е делът на здравните работници в Швеция (12% от заетите), следвани от Финландия и Дания (по 10%). Най-нисък е делът им в Кипър, Полша, Латвия, Румъния, Люксембург, България, Унгария и Слования – около 4%.

Спрямо размера на населението Швеция отново регистрира най-висок дял на здравните работници (7% от общото население), следвана отново от Финландия и Дания, както и от Холандия с по 6%. На обратния полюс са Полша, Румъния, Кипър, България, Латвия, Люксембург, Унгария, Словения и Гърция, където здравните служители са съставлявали едва около 2% от общото население.