Ако се възползваме по най-добрия начин от влизането в еврозоната, това ще помогне България да стигне много по-бързо там, където всички искаме да бъдем. Това заяви бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов по време на Национална дискусия "Ефектът на еврозоната. Говори опитът на страни членки".
"Често се говори за цените. Хората ги интересува, и регулаторите трябва да работят за това да няма практики, които са необосновани, но трябва да си зададем въпросът "Коя е най-важната цена в модерните общества? Цената на труда.
Това е, което трябва да се стремим да нараства в България, за да конвергираме, за да се доближаваме до стандарта на живот със Западна Европа. Това не винаги се е случвало с темпа, с който ние искаме, а ние искаме доходите в България да са там, където са най-богатите икономики", каза той.
Икономистът подчерта, че за нарастването на доходите е необходима по-висока икономическа активност.
"Какво можем да направим, за да се случи това? По-високата икономическа активност повишава доходите. В повечето икономики потреблението води нагоре или надолу бизнес цикъла, но за дългосрочното покачване на доходите имаме нужда от по-висока икономическа активност през инвестиции - частни и публични".
По думите му чрез влизането в еврозоната България ще бъде по-привлекателна дестинация за чужди инвеститори.
"По линия на частните инвестиции тази стъпка ще доведе до позитивни ефекти, които трябва да доведат и до повече инвестиции в страната. От страна на публичните инвестиции, подобряването на кредитния рейтинг ще освободи повече ресурс за публични инвестиции вместо този ресурс да отива за изплащане на дълга посредством падането на цената на държавния дълг и частта, която държавата плаща.
Атанас Пеканов заяви, че Балтийските страни са преминали именно през подобна трансформация след влизането си в еврозоната: "Нито една от тях не може да се оплаче, че доходите са нараствали по-бавно, отколкото инфлацията. Тогава Естония, Литва и Латвия имаха ниски нива на инфлация - 1%, в някои години дори дефлация, а в същото време можем да видим данните за нарастване на доходите в първите години - нарастването всяка година е 5%, 7%, дори 8% през 2015 година в Литва".
Икономистът цитира данни, свързани с Хърватска и нейния опит от въвеждането на еврото.
"Хърватия в голяма част от тримесечията в последните две години беше първенец в еврозоната и в Европейския съюз като цяло по отношение на нарастването на доходите. Имаше тримесечия, в които доходите нарастваха между 10 и 12% спрямо предишната година. Именно това те тика и те тласка да си в центъра на еврозоната, защото много по-бързо достигаш там, където искаш да бъдеш".
Той каза още, че както в Прибалтийските страни, така и в Хърватска, обществените нагласи преди влизането в еврозоната са били по-скоро песимистични, но година-две след влизането тенденцията се обръща, защото по думите му хората виждат, че няма никакви щети за националните им икономики.
"В последното замерване на Евробарометър в страните-членки на еврозоната подкрепата за еврото достига исторически високи нива. 83% от хората подкрепят еврото", каза той.
Атанас Пеканов категорично заяви: "Влизането в еврозоната не е някаква магия. Трябва да се свърши работа, трябва да гарантираме, че продължават устойчиви политики и реформи в страната ни".