По-вероятно е смърт да застигне чиновник, отколкото уволнение. Това е изводът, който е направен въз основа на доклад, представен от заместник-министър председателят по ефективното управление
Калина Константинова.
"През 2021 г. са прекратени общо 3695 служебни правоотношения, като 43% от тях са по взаимно съгласие, 18% поради придобито право на пенсия, само 1% или точно 37 души за една година са с прекратени правоотношения поради дисциплинарно уволнение и само 2% или 78 души поради съкращение на длъжността. Това означава, че пет пъти по-вероятно е един служител да намери смъртта си, докато работи в държавната администрация, от това да бъде дисциплинарно уволнен и два пъти по-вероятно да бъде съкратен от служба.“ Това казва Константинова на заседание на Министерския съвет в края на юни, показа справка на "Флагман“ със стенограмата.
Тогава е приет Доклад за състоянието на администрацията през 2021 г.
"Обобщените данни от администрациите: основната щатна численост по устройствен правилник към 31 декември 2021 г. е 143 381 щатни бройки, като незаетите са близо 8%, трайно незаетите, тоест повече от 6 месеца, са около 4%. По тези критерии се съди за това откъде може най-бързо да се намери някакъв вид оптимизация предвид факта, че ако са трайно незаети, вероятно няма нужда от тях“, казва още вицепремиерът Константинова.
Съгласно годишния доклад на Европейската комисия за 2021 г. относно възнагражденията и пенсиите на служителите в държавите членки на ЕС, за служителите от централната администрация в България се наблюдавал ръст от 10.4% на реалните нетни възнаграждения към 1 юли 2021 г. спрямо същата дата 2020 г.
"Също така през последните години преобладават много високи оценки на изпълнение на длъжността. 98.8% от оценките на държавните служители са положителни, отговаря или надвишава изискванията, и само 1.13 % са отрицателни, тоест не отговарят на изискванията. От тези резултати можем спокойно да заключим, че или администрацията оперира на едно изключително високо ниво, което надхвърля очакванията на ръководителите, или методът на оценяване е приет малко проформа и не се прилага съвсем коректно“, коментира
Калина Константинова.
"По данни от доклада за 2021 г. от съда са възстановени на работа 154 служители, от които 111 са възстановени на предишната си длъжност, това са 72.8%. По данни от доклада за 2020 г. 213 души са били отстранени от работа поради дисциплинарно уволнение или съкращение от длъжността. Тоест от 213 отстранени души 154 служители са върнати на работа от съда, което е 73% от целия брой на съкратените служители. Това е също още един проблем, който има за това, че е горе-долу невъзможно да бъдат съкращавани при откриване на нарушение или не обосновава добре.
От доклада се забелязва притеснителна статистика относно и възрастта на служителите. Само 6% от служителите са на възраст до 29 години, за контраст 9% или двойно повече са служителите на възраст над 60 години.
Друг проблем, който се забелязва в доклада, е с доста сериозните различия между минималната и максималната основна заплата за сходни позиции, като например минималната заплата за директор на дирекция е 850 лева, максималната е 6450 лева, което е разлика от близо 8 пъти. В администрацията на министерствата също има огромни различия, особено при позицията държавен експерт – минималната заплата за тази позиция е 960 лева, а максималната 4364. Това е разлика от четири и половина пъти за една и съща позиция в различно министерство. Знаете, че в други държави държавната администрация има горе-долу еднакви нива във всички администрации, защото презумпцията е, че еднакъв вид експертиза се изисква, макар спецификата, която е секторна. Подобни грандиозни различия се наблюдават и при ръководните длъжности в министерствата“, казва вицепремиерката.