Край на минималната работна заплата за всички. От догодина тя ще се договаря по професии. За това се споразумяха държавата, бизнесът и синдикатите чрез споразумение за сътрудничество. И трите страни определиха споразумението като изключително важно, след като в края на всяка година възникваха спорове за това дали изобщо трябва да има минимална работна заплата. Сега предстои да се реши, какъв ще е механизмът, по който да се определят ставките за отделните професии. Амбицията е новите заплати да влязат от догодина.
На практика промяната означава, че ще има минимален праг, под който никой бранш няма да може да падне. Промяната е искана от години от работодателските организации.
"Тя да не бъде универсална за всички сектори, а за всички икономически дейности да се договоря съответно между синдикати и работодатели. По този начин бихме могли да махнем минималните осигурителни прагове", заяви
Деница Сачева, министър на труда и социалната политика.
"Един ИТ специалист въобще не се интересува какво е това 610 лева. Той си търси неговите 2000 лв. примерно и нагоре", обясни Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Споразумението между държавата, бизнеса и синдикатите включва общо 40 мерки. По него се работи от месеци, но до подписването се стигна сега. Трите страни определиха тази стъпка като стратегически важна за следващото десетилетие. И заради кризата от коронавируса.
"Проявяваме разум. Най-малко сега е времето за кавги, точно обратното. Много е сложно, никой сам не може да се справи с общи усилия. Ако можем да се измъкнем от кризата, ще е добре", заяви премиерът Бойко Борисов.
А мерките са насочени към бизнес-средата и икономиката, енергетика и социална защита, зелената сделка, демографията, образованието, трудовата миграция.
"Трябва България да бъде една модерна държава с модерни работодатели, хора с модерно мислене, модерни синдикати и един добър синдикален диалог. Решихме така да се опитаме да заровим томахавките по много въпроси и да намерим компромисите", заяви Кирил Домусчиев – председател на КРИБ.
"Трябва да кажем, че това национално тристранно споразумение е със статут на национални приоритети", каза
Емил Караниколов, министър на икономиката.
А за да се случи договорката, всяка страна е направила своите компромиси.
"Най-големият компромис от страна на работодателите беше това, че 3-те дни болнични продължават да се плащат от тях, а най-големият компромис, който направиха от своя страна синдикатите, че не се прие тяхното предложение да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината", обясни социалният министър
Деница Сачева.
От новото споразумение стана ясно, че пълната либерализация на пазара на електричество на дребно ще стане в срок между 3 и 5 години.