"Лебедът“ е една пиеса, която открих преди 30 години почти, в един период от живота ми, в който мислех, че аз съм единственият, който разбира човешката самота. Това сподели за слушателите на "Цветовете на България" по Радио Фокус" режисьорът Петър Батаклиев. Спектакълът е успешно завръщане на родна сцена след години работа в Канада.
"Това са първите години на емиграцията, в която човек се среща със самия себе си и самотата е един мотор и една мъка. Т.е. мислех, че аз мога да кажа нещо по тоя въпрос. Това е с една дума, ако мога да кажа за какво става дума в тая пиеса – за самотата като усещане и самотата като мотор, който може да ни закара на места, на които не сме предполагали, че можем да отидем. Няма да казвам повече за пиесата, защото е хубаво да го видите, но този вид драматургия на мен ми е много близка. Това, което харесвам, е, че тя е много човешка", поясни Петър Батаклиев.
По думите му, пиесата жанрово е различна. Тя започва като битова пиеса, в която изведнъж се случват чудеса. Тя носи колкото комедия, толкова и драма в себе си.
"Обичам такава драматургия и когато трябваше да предложа нещо на Кръстю Кръстев, аз дълго мислих, защото имам един куп с пиеси, които бих искал да споделя, с автори, които знам, че не са поставяни в България, текстове, които са много любопитни, но изборът трябваше да го направя и се спрях на "Лебедът“, защото мисля, че такъв вид драматургия е колкото трудна, според мен, като пиеса, аз поне не знам на българска сцена тоя вид театър да се прави, не е правена такава пиеса. Може би бъркам, но. И ето ме обратно с млади актьори, с хора, които са се родили практически, след като аз съм заминал, да се срещнем отново, да намеря общ език с българския актьор, което се оказа изведнъж нелесно. Дадох си сметка, че професионалният ми речник е малко ръждясал, малко закърнял, така че понякога ми беше трудно да кажа точно какво искам. Но с работата постепенно мисля, че намерихме общ език, лебедски език, езика на птиците развихме и колкото повече работата върви, толкова повече мисля, че се разбираме, както с актьорите, така и с целия екип", разказа още режисьорът Петър Батаклиев.
Той е развълнуван и благодарен да има възможността да се върне обратно в България след 33 години, на пловдивска сцена, но този път като режисьор.
Реализацията на проекта отнема доста време, почти три години. Започва от една случайна среща с бившия директор на Драматичния театър в Пловдив и настоящ министър на културата Кръстю Кръстев, с който Батаклиев се познава от студентските години.
"Беше замислен като за 30 години по-късно, обаче станаха 33 години по-късно. Всъщност аз бях много изненадан, много се зарадвах за Кръстю, че изведнъж той ни напусна – човекът, който беше в основата, изведнъж се изпари, зае друга позиция, но слава богу, той ме остави тук в добри ръце и бях посрещнат с много топлина и с разбиране в театъра. Така че благодаря ви за тоя шанс да се върна обратно тук и да имам възможност да работя в наистина такава една прекрасна среда. Аз бях забравил колко е приятно да не мислиш за една камара неща, да не си продуцент и режисьор едновременно, да нямаш един бюджет, който го следиш до стотинка. Изобщо това бях го забравил. Благодаря! Много, много хубаво", добави Петър Батаклиев.
Пиесата се изигра за първи път на българска сцена на 11-ти септември от в Драматичен театър – Пловдив, по време на театралния фестивал "Сцена на кръстопът".
В ролите – Патриция Пъндева, Спартак Панталеев, Тодор Дърлянов.
Представлението може да се види отново на 2 и 30 октомври на сцената на Драматичен театър-Пловдив.
Билети на www.tickets.dtp.bg, на касата на театъра и в Галерия 28.