Съдът в Страсбург се застъпи за ромите от Войводиново, нареди на правителството ни да им намери жилища!

Европейският съд по правата на човека в Страсбург определи привременни мерки на българското правителство по силата на чл. 39 от Правилника на съда по отношение на 16 роми, бивши жители на с. Войводиново, повечето от които деца, които бяха прогонени от домовете им на 6 януари 2019 г. Тези лица са част от общо 55-имата души от Войводиново жалбоподатели по делото "Пакетова и други срещу България" (жалба щ 17808/19). Определените на българското правителство мерки от Съда са в три посоки:

1. Да предприеме необходимото за алтернативно настаняване на жалбоподателите, като гарантира, че тези от тях, които са деца, няма да бъдат излагани на условия, които са нечовешки/унизителни в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията)*;

2. Да предприеме мерки за разглеждане на техните молби за общински жилища, които те са подали в средата на февруари до кмета на община "Марица", но на които не са получили отговор досега, въпреки че с искането им са сезирани също областният управител на Пловдив и министърът на труда и социалната политика;

3. Да информира съда по най-бърз начин за изпълнението на тези мерки.

В случай, че правителството не изпълни тези мерки, съдът ще намери нарушение на член 34 от Конвенцията**.

По отношение на останалите 39 лица, жалбоподатели по делото, съдът не указва привременни мерки, но дава приоритет на жалбата, което означава, че тя скоро ще бъде комуникирана на българското правителство. Жалбоподателите по делото получават правна помощ от Българския хелзинкски комитет.

 

*Член 3 от Конвенцията: Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

**Член 34 от Конвенцията: Съдът може да приема жалби от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.