С присъдата подсъдимият Ениз Ченгел (собственик и управител на "Ентуртранс" ООД) е признат за виновен по чл. 123, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1 от НК (лишаване от живот на повече от едно лице поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност), по чл. 134, ал. 3, пр. 2 от НК (причиняване на средна телесна повреда при професионална непредпазливост на повече от едно лице), като за посочените престъпления му е наложено общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода. По същите две обвинения е признат за виновен подсъдимият Николай Точев (ръководител на група транспорт в дружеството), като наложеното му общо наказание е лишаване от свобода за срок от 10 години. С присъдата подсъдимият Светослав Димитров (водач на автобуса) е признат за виновен по чл. 343а, ал. 1, б. "г", пр. 2, вр. б. "б", вр. с чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 2, б. "б", вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК (особено тежък случай на причиняване на смърт и телесни повреди на повече от едно лице в транспорта, като подсъдимия е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалите), за което му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода.
С решението на апелативния съд присъдата е изменена, като извършените от Ениз Ченгел и Николай Точев деяния са преквалифицирани в такива по чл. 123, ал. 3, пр. 3, вр. ал. 1 от НК (особено тежък случай на лишаване от живот на повече от едно лице при професионална непредпазливост). С акта е преквалифицирано и извършеното от Светослав Димитров престъпление в такова по чл. 343а, ал. 1, б. "г", пр. 2, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. "б", пр. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (особено тежък случай на непредпазливо причиняване на смърт и телесни повреди на повече от едно лице в транспорта, като подсъдимият е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалите).
Тричленният състав на ВКС приема, че касационните жалби са неоснователни. Съдът не споделя оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни са възраженията за неяснота и непълнота относно фактологията, засягаща обвиненията срещу двамата подсъдими в обвинителния акт. "Липсват твърдените пропуски в обстоятелствената част, които да препятстват възможността им да разберат в какво точно са обвинени. Несъгласието им с някои от възприетите фактически обстоятелства относно задълженията на всеки един от тях в рамките на възложените им от специалното законодателство и заеманата позиция в транспортната фирма компетентности за гарантиране безопасността на превоза на пътници с автобуси, изискващи осигуряване на технически изправни и регулярно представяни за технически прегледи превозни средства, не сочи на непълнота или неяснота на обвинителния акт" - пишат върховните съдии. Не е процесуално нарушение и отказът на двете предходни съдебни инстанции да назначат повторна авто-техническа експертиза, която да бъде възложена на други вещи лица, защото подсъдимите намират за предубедени тези от досъдебното производство. Като основание за това твърдение защитниците сочат поддържаното от експертите становище за механизма на настъпване на произшествието, независимо от предложените други причини за него, свързани с дефекти по пътната настилка (твърдения на защитниците на подсъдимия Ченгел), както и свързаната с тях внезапност на настъпилата техническа неизправност на автобуса, сочещи на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК (твърдение на подсъдимия Димитров). Върховните съдии констатират, че исканията за изясняване на друг механизъм за настъпване на произшествието са били удовлетворени чрез изготвените основна и допълнителна авто-технически експертизи. В мотивите на съдебното решение пише: "Заключенията са категорични, че макар и възникнала внезапно, техническата неизправност, изразила се в скъсване опората на напречната щанга, довела до влошаване напречната устойчивост на автобуса, се дължи на дълбоката корозия на планката, закрепваща обсъжданата щанга към шасито на автобуса. Тази корозия по долната част на купето и по рамата на автобуса е била видима много по-рано от датата на произшествието и е било възможно да се установи при преглед на автобуса от технически компетентно лице, което подписва пътния лист и удостоверява, че автобусът е изправен. Този извод е подкрепен и от заключението на приетата по делото металографска експертиза. С оглед на това категорично е становището, че неравностите по пътната настилка не са били причината за възникване на техническата авария, довела до съставомерния престъпен резултат".
Съдиите от ВКС не приемат за основателни и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон. Апелативният съд е оценил доказателствените материали по делото стриктно, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в осъдителните изводи на съда. Съдебен състав на ВКС намира за правно и фактически некоректна тезата на защитниците на подсъдимия Ченгел, че с оглед на неговата позиция на управител на автотранспортното дружество не би могъл да допусне инкриминираните му нарушения на конкретни правила от специалното законодателство. Тя се основава на обстоятелството, че в дружеството са били назначени лица със специални професионални знания, на длъжности, имащи отношение към осигуряване безопасността на превоза на пътници и техническата изправност на използваните автобуси - подсъдимият Точев и автомонтьорът Асилсьой. Върховните съдии пишат: "Осигурявайки тези специалисти за фирмата си, подсъдимият Ченгел е счел, че е снел от себе си отговорността за всякакви проблеми от организационен и технически характер, които са могли да възникнат при експлоатацията на превозните средства, тъй като неговото "бездействие" в тази сфера на дейността на дружеството било "опосредено" от дейността на посочените служители. Тази интерпретация на задълженията, които има управителят на дружество със статут на "Превозвач" по смисъла на Закона за автомобилните превози, не е законово подкрепена, нито съответства на практиката на върховната инстанция". Според магистратите установеността на задълженията, произтичащи от правилата на специалното законодателство съобразно заеманата позиция във фирмата, и знанието за тяхното нарушаване, важи в пълна степен и за подсъдимия Точев, поради което законосъобразно е ангажирана и неговата наказателна отговорност.
Оплакванията за неправилно приложение на закона от страна и на тримата подсъдими включват и възражение срещу квалифицирането на деянията им като "особено тежък случай". Според върховните съдии няма основание за изменение на съдебния акт в тази му част и оправдаване на подсъдимите относно този квалифициращ признак. Въззивният съд е направил конкретна и задълбочена оценка на обществената опасност на подсъдимите поотделно и е изложил убедителни доводи защо намира, че тя обуславя наличието на признака "особено тежък случай" за извършените от тях престъпления. За подсъдимите Ченгел и Точев в основата на тази оценка са поставени продължителното бездействие и безотговорно отношение към задълженията им относно гарантиране техническата изправност на автобусите и безопасността на превозваните с тях пътници, довели до изключително лошото им техническо състояние; създадената порочна практика спрямо ежедневния контрол на техническото състояние на превозните средства и здравословното състояние на водачите им, обусловили неизбежността на настъпване на съставомерния резултат. Тези обстоятелства в комплекс с изключително тежкия вредоносен резултат - смъртта на 9 лица, средни телесни повреди на 11 лица и леки телесни повреди на 7 лица, категорично обуславят наличието на квалифициращия признак "особено тежък случай" на престъпленията, извършени от Ченгел и Точев. Наличието на този признак е налице и по отношение на престъплението, извършено от Димитров. Обстоятелствата, свързани с характеристиката му на водач на МПС - многобройни санкции за нарушения на правилата за движение, включително и такива за управление на технически неизправно превозно средство, съчетани с изключително тежкия резултат от съставомерното ПТП, обуславят квалификацията на извършеното от него престъпление като "особено тежък случай".
| Още по темата (125): | |