Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Добрите хора са трудни за откриване, но все пак съществуват. Доказва го 37-годишният Владимир Симеонов от София. Мъжът намира 70 хил. евро, или 140 000 лв., и следвайки дълга на сърцето си, прави всичко по силите си да издири собствениците им. Оказва се, че те принадлежат на възрастно семейство, което е събирало цял живот, за да може да купи жилище на внуците си.

"Спрях на паркинг на строителен обект в кв. Бояна и слизайки от колата, забелязах на земята несесер. Първата ми мисъл беше, че някой от работниците си е загубил личните вещи. В момента, в който го отворих, за да проверя на кого да го върна, видях парите", разказва пред "България Днес" необикновената история Владимир.

Първото, което изниква в главата на Симеонов, е, че хората, на които принадлежат, могат да бъдат спокойни, защото ще си ги върнат обратно. Мъжът си съставя мащабен план какво да прави с огромната сума. След като пуска информация в интернет, за да достигне до повече хора, прибира парите в сейф и се връща на паркинга да търси информация.

"Никой нищо не знаеше. Качих се в колата да си ходя. Спомням си, че заваля. Забелязах един автомобил на аварийки и двама човека извън него. Спрях да попитам дали мога да помогна, а възрастната жена ми отговори: "Не, ние си загубихме живота", допълва Симеонов.

В този момент в главата му се пораждат съмнения, че може би това са хората, които търси. Появява се и възрастен мъж, който му разказва как идват от Стара Загора, за да купят жилище на внуците си, но са загубили парите.

"Възможно е да не сте ги загубили, възможно е да съм ги намерил", казва им Владимир. Тогава дядото му описва подробно несесера, на който са гравирани имената на четиримата му внуци, показва и тефтер, в който е описано как е събрана сумата. Напълно сигурен, че това са собствениците, Симеонов им връща парите. От благодарност пенсионерите му дават част от тях, но той категорично отказва да ги вземе.

"Нито съм ги изработил, нито съм ги заслужил", казва той.

Владимир е прекрасен пример за 7-годишната си дъщеря и се опитва да възпита в нея същите добродетели. Малкото момиченце често ходи с него да помага на сираци. Щом разбира за историята, го посреща с думите: "Тате, ама ти днес си направил добро, а аз не съм участвала в него", а той й обещава следващия път да направят добро заедно.