A A 3

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Тежки дни са настъпили за сина на комунистическия вожд Георги Димитров – Бойко. Наследникът на БКП величието бил прикован за леглото и в недобро здравословно състояние. Бойко не излизал от дома си, имал сериозни затруднения в придвижването и страдал от високо кръвно налягане.

Още преди 7 години започнал все по-често да чука на лекарските врати. Тогава скъсал фатално сухожилие, заради което се наложило да лежи в болница, а после да ходи с патерица. До пълно възстановяване обаче така и не се стигнало. Диагнозите и съдбата му се припокриват с тези на Владимир Живков – сина на бившия Първи Тодор Живков, който в последните няколко години също е трудноподвижен.

Бойко Димитров всъщност не е биологична рожба на вожда и учителя Георги Димитров, а негово осиновено дете. Истинските му родители са Коста Златарев и Мара Денчева – комунистически дейци, убити през 40-те години на миналия век. В книгата си "Хроники на моя живот“ Бойко Димитров пише: "Запазил съм кръщелното свидетелство, издадено ми в Плевен на 8 ноември 1945 г., с родители Коста Златарев и Мара Денчева, пише "Ретро".

Впоследствие, за да се запази тайната на осиновяването, са ми извадили и съветско свидетелство за раждане, издадено на 14 октомври 1946 г., според което съм роден в Москва с родители Георги Михайлович Димитров и Роза Юльевна Димитрова. Така съм се сдобил с две свидетелства за раждане, обаче всички издадени ми след това документи за самоличност са в съответствие със съветското свидетелство“.

Бойко заживява с Димитрови през юни 1946 г. В семейството е и китайското момиче Фаня, осиновено от тях през 1937 г. Тя се самоубива през 1985 г. Докато са още деца, тя и Бойко живеят с родителите си първо във вила в Княжево, а после в двореца "Врана“. През това време – от октомври 1946-а, Георги Димитров е министър-председател на България и генерален секретар на БРП(к), която в края на 1948 г. е преименувана на БКП.

През март 1949 г. Георги Димитров заминава за поредно лечение в санаториум за висшата съветска номенклатура "Бавариха“ край Москва и повече не се връща в България. Умира на 2 юли 1949 г. На следващата година вдовицата му и децата заживяват в Москва, в просторен апартамент, недалеч от Кремъл.

През лятото на 1957 г. комсомолецът Бойко Димитров завършва средното си образование със сребърен медал. На 1 септември същата година е приет в МГИМО – прочутия за времето си Московски държавен институт за международни отношения. Дипломира се с отличие, а после му предстои шеметна кариера. Работи в българското представителство в ООН – Ню Йорк, и в Института за външна политика.

Минава през администрацията на Министерския съвет, тази на ЦК на БКП, за известно време е главен редактор на сп. "Международни отношения“, после става посланик на България в Хавана, член на ЦК на БКП, член на Висшия съвет на БСП, а пикът в кариерата му е постът на министър на външните работи в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов.

След като се оттегля от политиката, Димитров рядко дава интервюта. Отдава се на семейството си. Бойко има два брака и общо четири деца – трима синове и една дъщеря. Те пък го даряват с 5 внучета. Въпреки че наследниците му живеят в чужбина, редовно се прибират, за да го навестяват.