Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Държим се крайно неадекватно по време на войната с вируса. С напредването й насочваме гнева си натам, където той няма никакво място. Посоката на гнева ни е толкова сбъркана, че ни превръща в невиждани циници.

След драмата с двамата починали пациенти в Пловдив форумите отново са пълни с коментари на "специалисти“, които наричат лекарите мошеници и търгаши, на които не им пука за човешкия живот, изказват се за здравната ни система.

Очевидно е, че сме във война. Има ли спор по този въпрос? И какво правим? Седим си вкъщи, по офисите и стреляме в гръб по бойците на фронта. Искаме от тях да спечелят всички битки. И ако загубят една, две ,три, сме готови да ги изпратим на гилотината. А колко спечелиха? И колко от тях си отидоха, за да спасят други животи.

Отчаянието на близките на жертвите е обяснимо. Болката е силна. Утре може да са нашите близки. Очевидно е, че здравната ни система е пред рухване, ако не е вече рухнала. Но лекарите са на фронта и се борят с пропадането й. Нали сте ги виждали в ковид отделенията – не се прибират с дни у дома. Това е жестока война.

Да обвиняваш войник на фронта, че не е спечелил всички битки, е невероятен цинизъм. Статистиката е безпристрастна – два процента от заразените губят битката, останалите 98 я печелят с помощта на лекарите, които сме готови да обесим в прилив на гняв.

Какво очаквате от демотивиран боец на фронта? Нищо освен загуби. А нашите губят два живота и спасяват 98. Не стреляйте в гърба им, аплодирайте ги!