Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обявява против утвърдената през последните години практика официални празници да се сливат с уикендите, както и когато национален празник се пада в събота или неделя, той да бъде компенсиран с допълнителен почивен ден, най-често в понеделник. Според работодателската организация подобен подход има пряк отрицателен ефект върху икономическата активност в страната, като води до загуба на производителност и намаляване на общия обем създаден брутен вътрешен продукт (БВП) за годината.

По данни, представени от АИКБ, през 2026 г. България ще има общо 12 официални празника, които по Кодекса на труда са неработни дни. Към тях обаче се добавят и още три допълнителни почивни дни - 25 май, 7 септември и 28 декември.

Причината е, че през тази година Денят на светите братя Кирил и Методий, Денят на Съединението и последният ден на Коледа се падат в неделя, което автоматично води до прехвърляне на почивен ден към следващия работен ден.

Така реалният брой неработни дни, които влияят върху производствения календар, на практика се увеличава, което според работодателите създава допълнителен натиск върху бизнеса.

АИКБ оценява, че загубата от всеки допълнителен неработен ден за икономиката може да възлиза между 90 и 120 милиона евро. Изчисленията са направени на база разпределение на БВП върху приблизително 250 работни дни в годината.

Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, посочва, че това е ориентировъчна, но реалистична оценка на пропуснатата икономическа активност.

По негови думи, през последните години се наблюдава тенденция към намаляване на ефективното работно време. Той отбелязва, че спрямо предходни периоди през 2026 г. работните дни са с около пет по-малко, което се равнява на приблизително една работна седмица.

От работодателската организация подчертават, че не оспорват значението на националните празници, но поставят въпроса за начина, по който те се отразяват на икономическата система.

"Не трябва да се противопоставят историята и икономиката“, коментира пред БНР Иванов.

По думите му по-висок жизнен стандарт се постига чрез по-голяма ефективност на труда, а не чрез намаляване на реално отработеното време.

АИКБ обръща внимание и на предложението 20 април, денят, свързан с Априлското въстание, да бъде обявен за официален празник. Според организацията, макар историческата значимост на събитието да е безспорна, това не означава, че най-подходящият начин за неговото отбелязване е чрез още един неработен ден.

Работодателите признават, че удължените почивни дни имат положителен ефект върху някои сектори, най-вече туризма и услугите, където се отчита повишено потребление и пътувания.

Въпреки това АИКБ подчертава, че туризмът формира около 8% от БВП на страната, докато индустриалният сектор има значително по-голяма тежест - приблизително 27-28%.

От гледна точка на индустрията, дори краткосрочните прекъсвания в производствения процес се отразяват на веригите на доставки, изпълнението на договори и конкурентоспособността на българските предприятия на международните пазари.

АИКБ настоява държавата да преосмисли въведената през 2017 г. практика за компенсиране на празници и да потърси алтернативни решения, които да не водят до допълнителни неработни дни в календара.