Когато сме в почивни дни, първото, което се променя, е биохимията ни. Рязкото превключване от бавно към бързо може да доведе до разконцентриране, грешки и много повече проблеми. Това каза психологът Александра Петрова в предаването "Утрото на фокус“ на Радио ФОКУС.



Промяната в биологичния ритъм може да доведе до раздразнителност, по-малка бдителност и усещане за умора. "Това води до по-намалена бдителност на нашия ум, който автоматично вкарваме в насилствен режим. Неслучайно много хора дори само поради този фактор се оплакват, че когато са се върнали от почивка, много бързо са започнали да се чувстват уморени“, обясни психологът.

Авторефлексията и по-ранното лягане може да върнат обичайния ни ритъм. "Трябва да се фокусираме малко повече, да прехвърлим няколко пъти задачите за деня и тази авторефлексия да ни вкара в усещането какво ни предстои през този ден“, поясни Александра Петрова.

Адаптацията в хаотична среда, в която няма възможност да се планира, е много трудна. Затова е важно да се правят почивки. "Трябва да подходим към интелектуалния си процес като към физически процес – да мислим как загряваме, как работим и как успяваме да създадем продукта на нашия интелект“, обясни психологът.

Дългите почивни дни променят и мотивационната сфера. "От една авторегулация трябва да отидеш към външна регулация, т.е. друг да ти определи времето и задачите, да се съобразяваш с много повече хора. Когато човек е излязъл от този режим на "трябва“ е малко по-сложно след това отново да влезеш в него. Понякога не усещаме как промяната в типа мотивация също може да окаже съпротивителни сили“, допълни Петрова.

Невронните вериги използват изключително много от енергията ни. "Инертността, раздразнителността, склонността да отлагаме, усещането за по-силна умора се компенсира през енергийни напитки и много захар, което всъщност е процес на изкривяване на потребностите. Когато не сме работили, не сме направили тази авторефлексия, мозъкът започва да ни лъже, да манипулира тялото и да му казва, че има нужда от бърза енергия. Хората започват да пият много кафета, много енергийни напитки, да се хранят с висококалорийни или много интензивни като вкус храни, за да могат да компенсират усещането за умора. Тогава умората става много по-силна, раздразнителността става по-интензивна и така неусетно човек върви към дезадаптивна стратегия“, обясни психологът.