Плодовете на борсите у нас поевтиняха през изминалата седмица, докато повечето зеленчуци и основни хранителни стоки поскъпват. Това показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Темата коментира в ефира на NOVA председателят на комисията и ръководител на Координационния център към Механизма за еврото Владимир Иванов.
По думите му общата картина на пазара показва устойчив тренд на поскъпване още от 2020 г., като въпросът е в темпа на нарастване и периода, в който се случва то. Иванов подчерта, че при търговията на едро, която дава най-ясна представа за тенденциите, към момента стойността на потребителската кошница се задържа на около 58 евро вече трета седмица – спрямо 54 евро година по-рано. Това представлява ръст от 7,4% на годишна база.
"Това не е галопираща инфлация и не е трагедия. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимодействия“, коментира Иванов.
Ще има ли български зеленчуци на трапезата тази пролет
Според него в момента най-осезаемо е поскъпването при зеленчуците, което се дължи основно на по-слаба реколта. Изключение правят доматите, при които се наблюдава по-висок ценови натиск заради отражението на енергийната криза и по-скъпия газ. Най-сериозно е поскъпването при зелето – с 34,33% до 0,72 евро за килограм.
В същото време при основните хранителни продукти на годишна база не се отчита съществено изменение в общата стойност. "Сумата е същата – около 35 евро. Има разместване между отделните продукти, но общото ниво се запазва“, обясни Иванов.
При яйцата има поскъпване с около 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – около 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – около 7%. При прясното мляко обаче се отчита спад от 3%. Пилешкото месо поскъпва с около 5%, докато цената на свинското остава без промяна.
Според Иванов инвестициите в селското стопанство са необходими, но трябва да бъдат част от по-широка стратегия. "Субсидиите не са панацея. Те трябва да подпомагат развитие, свързано с повече наука, организация и вертикална интеграция – от производството до реализацията“, обясни председателят на комисията. И подчерта, че България има потенциал да произвежда значително повече храни.