Все по-често забелязваме около себе си чужденци, дошли в България, за да работят. Докато държавата мисли как да се справи с все по-свирепия глад за кадри, бизнесът започна да внася работна ръка от трети страни. Така за 6 години у нас са пристигнали над 108 000 души от 65 държави, сред които значителен брой от Узбекистан, Киргизстан, Непал и Индия, предава NOVA
Те работят основно в секторите: Хотелиерство и ресторантьорство; Строителство;
Преработваща промишленост; Транспорт и IT.
Въпреки че от доста време страната ни поддържа едно от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз, недостигът на работна ръка продължава да бъде хроничен проблем. През последните години имаше моменти, в които гладът за кадри стигна до там, че дори хипотетично работодателите да бяха наели всички налични регистрирани безработни, щяха да запълнят едва половината от свободните работни места. Така, с надеждата в дългосрочен план, държавата разработи механизми за справяне с проблема, бизнесът започна да търси бързи решения.
От различните режими на разрешение и регистрация на чужденци у нас, през миналата година са се възползвали 35 хиляди души. Въпреки че по данни на КНСБ, 40% от тях напускат страната ни още преди третия месец заради условията на труд, настаняването или пък заплащането. Най-голяма част от получилите разрешение все пак – над една трета, са получили 3-годишен достъп до българския пазар на труда.
Следващата по големина група – над 10 000 души, е на сезонните работници. Те могат да се трудят у нас в рамките на три месеца. Това е и най-облекчената процедура. Синя карта са получили 1100 души – брой, в пъти по-голям отпреди шест години, но все още твърде малък за надеждите на бизнеса да привлекат високоспециализирани кадри, за каквито всъщност служи този вид разрешително. Чужденците с такава регистрация са предимно от Русия, Украйна, Турция, Индия и Куба.
Но успоредно с растящия брой на чуждестранните работници у нас, се покачва и броят на работодателите, които опитват да ги експлоатират. Само за миналата година, от Комисията за борба с трафик на хора са идентифицирали 11 души като жертви на трафик с цел принудителен труд. Те са граждани на Непал и Филипините. От Комисията обаче са категорични, че реалният брой на тези хора е доста по-голям. Просто жертвите на трафик или техни познати трудно правят крачката към подаване на сигнал.
Има и чуждестранни работници, които вече се намират у нас, но по някаква причина са останали без работа или пък искат да сменят настоящата си. Преди две години от Фондацията за достъп до права създават платформа за трудова заетост, чрез която такива хора да могат да търсят работа, а работодателите да предлагат такава. Регистрирани към настоящия момент са над 1000 души – с различно ниво на компетенция, включително и висококвалифицирани кадри. Близо половината са с висше образование, 75% са мъже, а възрастта им варира между 18 и 40 години. Украйна и Сирия са държавите на произход на по-голямата част от тях.
Ирина е сред чужденците, заети в туризма. Пристига у нас от Украйна, за да работи в хотел в курорта "Св. Св. Константин и Елена".
"Камериерка съм и много ми харесва. Тук имам прекрасни условия за работа, а и гостите са изключително доволни от мен", споделя тя.
Доволни са и мениджърите, които освен на Ирина, разчитат на още десетки работници от чужбина за лятото.
"Сезонът се засилва през юни, юли и август. И ние трябва да подкрепим нашия наличен персонал с допълнителна работна ръка от чужбина, тъй като българите все още не желаят да работят сезонно", обясни Стела Боева, маркетинг мениджър на верига хотели.
Първата работа на афганистанеца Сахрани Реза била в същата сфера на морето. Започнал като общ работник в кухня, но продължил да се развива и направил крачката към собствен бизнес. Сега предлага дърводелски услуги и изработва сувенири в Казанлък.
"Човек като се постарае, като се потруди, навсякъде може да работи", коментира той.
А освен, че харесват работата си и парите, които печелят у нас и Ирина, и Сахрани са на мнение, че България е чудесна страна с добри хора.
| Още по темата (755): | |