Милка, която храни две деца с 1600 лева: Не седиш в кафене, а на пейка с кафе

Стандартът на живот у нас остава най-ниския в Европейския съюз за поредна година. Данните на Евростат показват, че стойността на стоките и услугите, които може да закупим с доходите си е само 59% от това в другите страни от общността. За сравнение в Румъния този процент е 77%, а в най-новия член на блока - Хърватия е 73 на сто. Най-висока е покупателната способност на гражданите на Люксембург и Ирландия - над 200%.

Стандартът на живот у нас нараства всяка година средно с около 2%, което според експерти е недостатъчно, за да догоним средната покупателна способност в ЕС.

"Нашият темп на ръст трябва да бъде поне двойно по-висок от техния. Тъй като техните 2% ръст на заплатите в Германия е много повече като пари в номинално изражение отколкото 10% ръст на заплатите в България", каза Любослав Костов, гл. икономист в КНСБ.

Социалните неравенства също са високи.

Коефициентът на Джини на Световната банка, който измерва икономическите неравенства на държавите показва и друга негативна тенденция у нас - за последните 15 години нараства с около 7%.

Семейството на Милка Бошнакова от Благоевград е четиричленно с две малки деца. На месец живеят с около 1600 лева. С тази сума успяват да покрият основните си разходи, но лишават себе си и децата от много неща.

Милка Бошнакова: "Лишаваш се от елементарни неща. Елементарно е да излезеш навън. Не седиш на кафе, седиш на пейка с кафе. Става, но е трудно. Неприятно е за децата, но е въпрос на нагласа", разказва жената пред БНТ.

Доклад на Световната банка от края на миналата година посочва, че ако България продължи да бележи ръст с темпове, близки до растежa преди пандемията, БВП на глава от населението няма да успее да се доближи до средните за ЕС нива на доходите в обозримо бъдеще. Освен, ако нейният растеж не се ускори чрез ефективни структурни реформи - колкото по амбициозни толкова по-добре.

"Трябва да има една по-експанзивна фискална политика, да се стимулира вътрешното търсене което е основния двигател на растежа", каза Любослав Костов, гл. икономист в КНСБ.

"Ние, за да догоним по-бързо трябва да сме по-конкуретноспособни, ставаш такъв когато имаш повече знания, когато имаш повече инвестиран капитал, т.е. имаш индустриални зони които да приемат нов инвеститор", каза Петър Ганев, ст. изследовател в Института за пазарна икономика.

Други фактори са производителността, данъчната система и човешкия капитал. В противен случай прогнозата е икономическия растеж да се забави допълнително до 1,25% до 2050 г. При амбициозни реформи икономическия растеж би се ускорил над 4%, показва анализа на Световната банка.

"Ако догонваш 10 години и после имаш макроикономически крах, както Гърция това носи временно забогатяване и после пак проблеми", каза още Петър Ганев, ст. изследовател в Института за пазарна икономика.

За 20 години България е удвоила процента на догонване на средната покупателна способност за Европа. При запазване на настоящата тенденция ще достигне 70 нас сто в следващото десетилетие.