Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Мустафа Чаушев написа гневно писмо до министъра на културата Боил Банов, в което пита не заслужава ли достойна пенсия като артист на 77 години, единствен в страната с "диамантена плоча" зад гърба си. Певецът е възмутен, че за пореден път се уреждат едни и същи представители на музикалната гилдия, а той е забравен и неглижиран.

Този път камъчето на раздора става сумата от пет стотака, която според проект, внесен в Министерството на кулурата, ще получава всеки участник в "Златният Орфей", който до момента не е имал пенсия. Чаушев се чувства ощетен и пита с какво е по-различен от много останали свои колеги, чийто трудов стаж е изгорял в архивите на "Концертна дирекция".

"Години наред чакахме да получим пенсия, с която да посрещнем минималните си нужди. Това не се случи по ред причини, една от които е, че архвите на Концертна дирекция са изгорели и не може да бъде доказан стажът на всеки един изпълнител. Много мои колеги си отидоха обидени от този свят, някои от които – в унизително финансово състояние. В годините бяхме обвинявани, че хленчиме, бяхме иронизирани, подигравани, а ние всъщност търсехме това, което ни се полага по закон. "Новото двайсет" в случая с пенсиите тази година е, че ще се присъждат на артисти, които са взели участие в програмата на фестивала "Златният Орфей". Недоумявам и нямам подходящи думи, с които да изразя възмущението си и своето разочарование.

Аз съм на 77 години. Дал съм на България не само едни от най-хубавите песни, прославил съм я в чужбина - СССР, Куба, Европа, Турция и много други държави. Аз съм първият носител на диамантена плоча за високи продажби на албума "Мъко моя". Носител съм на златна и платинена плоча.

С цялото ми уважение към колегите, които са пели на "Златния орфей", бих искал да кажа, че аз не бях допуснат до него заради произхода си, но през това време пътувах и бях солист на Московския мюзикхол и три месеца закривах програмата. Няколко месеца работих с Ленинградската филхармония, 5 години в СССР и България с голямата Лили Иванова. С радио оркестъра с диригент Вили Казасян работихме повече от 3 месеца в чужбина заедно с Мими Иванова и Катя Филипова. Пял съм в Куба с Йорданка Христова. Та, питам се, аз с какво не заслужавам да получа пенсия, след като имам толкова богата история зад гърба си?! Написал съм името си със златни букви в българската музика, но реално не заслужавам поради една приумица пенсията, която съм заслужил с огромен труд през тези над 55 години активна кариера.

Да изнесеш хиляди концерти у нас и в чужбина, да получиш първа награда на фестивала "Песни за Варна",  първа награда на "Бургас, морето и неговите трудови хора", първа награда от "Пирин фолк", да бъдеш солист на Московския мюзикхол, да гостуваш с радио оркестъра на БНР в СССР повече от 3 месеца, да продаваш милиони плочи, издадени от "Балкантон", да бъдеш почетен гражданин на 3 града – Бургас, Шумен и Орхангази за културен принос между двете държави Българя и Турция и накрая какво?! Взех минимална пенсия от 115 лева, която после стана 150, а сега е 212", възмутен е изпълнителят на "Злато мое".

Той обяснява, че зад успеха му се крие доста труд, а целта на усилията му била да популяризира българската култура у нас и в чужбина. В "борбата" участвали всички колеги от неговото поколение. Повече от 10 години настоявали за достойно възнаграждение за положения дългогодишен труд. Първоначално спряганата сума от Културното министерство била обявена на 700 лева. Без никакви пояснения станало ясно, че на творците ще се отпускат 500 лева, с които ще трябва да оцеляват по време на рецесия и извънредна епидемична обстановка, когато участията на сцената са значително редуцирани.  

Мустафа Чаушев намира решението на министър Банов за обидно и крайно неуважително. Той е убеден, че всички изпълнители със солиден стаж зад гърба си трябва да получават достойна сума, с която да могат да погасяват най-наложащите си разходи, пише "Уикенд" .