Законът за съдебната власт действително страдаше от сериозни пороци. Това каза в аудиокаста на
"Фокус“ "Това е България“ бившият правосъден министър и депутат от ПП-ДБ
Надежда Йорданова.
"Действително днес в парламента мнозинството подкрепи ветото на президента, с което се върнаха за ново обсъждане част от измененията в Закона за съдебната власт. Аз и по време на първия дебат, т.е. по време на приемането на законопроекта в тази му част, изразих доста сериозно отрицателно становище и то по няколко причини. На първо място, изцяло беше прегазен законодателния процес, бяха нарушени всички стандарти на добра законодателна практика, като предложения, които структурно, съществено променят организацията и управлението, и правомощията на Национална следствена служба (НСлС), бяха внесени между първо и второ четене, като преди това бяха отхвърлени по принцип, без съществен и обстоен дебат, а на всичкото отгоре с променливо отношение на пленарната зала, спрямо тези разпоредби“, посочи Йорданова.
По думите и реформа, която е правена 2006-2009 г., относно статута, структурата и правомощията на Националното следствие, която е била ангажимент в пред присъединителния период към Европейския съюз, е абсолютно несериозно, безотговорно, грешно, незаконосъобразно да бъде зачеркнато с лека ръка, в хода на едно пленарно заседание, в нарушение на всички правила. И още – в другия приет закон е имало противоконституционни текстове, като например забраната да упражнява един магистрат въобще юридическа професия за 2 години, като дисциплинарно наказание. Това е абсолютно недопустимо, смята Йорданова.
"Аз днес призовах този тип реформи да бъдат първо с комплексен подход и второ, да се проведат след промяна в Конституцията. И аргументите за това са следните: преди два дни, ние обсъждахме въпросите, свързани с разследващите полицаи. Днес, ние отново дебатираме въпроса за следствието, това са все разследващи органи в България. Ние не можем да подхождаме на парче, без да знаем какво точно искаме да постигнем с променена законодателна уредба. Освен това, въпросът за следствието е и конституционен въпрос, защото част от неговата основна уредба се съдържа в Конституцията, според която в момента следователите са в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет“, поясни
Надежда Йорданова.
Според нея, такива резки движения на законодателно ниво не са препоръчителни. А как би се развила във времето една подобна процедура, зависи за това какво мнозинство ще се постигне в парламента, смята тя. Дали ще има мнозинство над 180 гласа, или пък ще има мнозинство над 160 гласа. При мнозинство от над 180 гласа, би могло да се извършат конституционните промени и дори в началото на есента да бъдат завършени. В другия случай може да са необходими и 5 месеца.
"Но аз не мисля, че 5 или 6 месеца са някакво драматично или тревожно отлагане на реформите. Напротив, крайно време е, тази реформа в съдебната система да бъде случена по правилния начин. Първо, с дълбока конституционна реформа, а не подмяна и след това промените на законодателно ниво. А докато тече конституционния дебат, могат да се случат дебатите и по останалите закони. Така че аз не го намирам за загубено време. Нека да припомня, при предходния период реформата в следствието е отнела три години“, каза още
Надежда Йорданова.
Цоня СЪБЧЕВА