"Най-видимите и явни критерии за влизане в еврозоната, са Маастрихтските критерии. Един от тях е процентът за дефицита – до 3%, друг – за инфлацията. Не само тези критерии са определящи за включването на една страна в еврозоната. Следят се и 14 показатели за макроикономически дисбаланси". Те също се следят, не са обявени като задължителни. Това заяви Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН в ефира на NOVA NEWS.
"ЕЦБ следи и структурното взаимоотношение между различни макропоказатели. Едно от най-важните показатели е нивото на БВП на глава от населението в сравнение със страните от еврозоната. Нашият БВП е около 33-35% на човек", каза Минасян.
По думите му, когато в еврозоната се включи страна, която е недоразвита, има опасност от изсмукване на местни капитали в чужбина.
Забележително е различието между инфлацията в еврозоната, смята той и допълни, че страната ни поддържа ниска ценова база спрямо еврозоната. "Инфлацията в Румъния бе по-ниска, отколкото инфлацията в България. Румъния можеше да регулира процесите чрез монетарната си политика, което ние не можехме да направим заради ценовия съвет. Нашият лев е вързан за еврото, той не може да играе самостоятелно. Играта на еврото е в компетенциите на Европейската централна банка (ЕЦБ)", обясни Гарабед Минасян.
"Очакванията, че към момента на включване на еврозоната ще има скок на инфлацията, не са оправдани. Работата е – как по-късно инфлацията ще реагира. При включване в еврозоната преливането на ценовите ефекти ще е ярко изразено. Трябва да достигнем до 75% от средното ценово равнище в еврозоната, сега сме на 55%. Единствената възможност е когато инфлацията в страната е по-висока", допълни проф. Гарабед Минасян.