Българската култура от години се финансира по начин, който създава изкривявания, напрежение и дори злоупотреби. Това заяви историкът и бивш министър на културата проф. Петър Стоянович.
Той използва колоритна метафора, сравнявайки състоянието на сектора със "самардала“ – ароматна, но силна и натрапчива, както и проблемите в културната политика у нас. "В повечето случаи голяма част от културните усилия в България са оставени в ръцете на самите давещи се“, коментира пред bTV Стоянович.
По думите му не става въпрос за липса на средства, а за начина, по който те се разпределят – често хаотично и без дългосрочна визия. Според него една от най-сериозните грешки е въведеният преди повече от десетилетие модел на делегирани бюджети и субсидиране на база продаден билет.
"Това доведе до масови кражби. Подчертавам – масови кражби“, заяви той.
Системата, по думите му, стимулира изкуствено надуване на приходи и създава хроничен недостиг в бюджета на Министерството на културата, който всяка година се запълва с политически решения.
"В края на годината министърът се оказва с дупка от милиони, която трябва да бъде запълнена с помощ от финансовото министерство и премиера“, обясни Стоянович.
Той припомни, че още като министър е опитал да промени модела, но е срещнал силна съпротива от всички страни. "Щяха да ме разпънат на кръст“, каза той, подчертавайки, че проблемите са били известни на всички в системата.
Днес, по думите му, ситуацията е достигнала критична точка, в която промяната вече е неизбежна. Проф. Стоянович постави под въпрос и броя на културните институти в страната, които според него значително надхвърлят реалните възможности за финансиране.
Той подкрепи тезата, че част от театрите и сценичните структури трябва да бъдат преструктурирани, като се запази фокусът върху националните институции. "Няма обяснение всички културни институти да имат щат. Това не е социална сфера“, подчерта той.
Според него настоящият модел е довел и до спад в качеството на сценичните изкуства, като често се залага на комерсиални и нискостойностни продукции с цел оцеляване. Въпреки критиките си, Стоянович отказа да даде конкретна рецепта за нов модел на финансиране, но подчерта, че той трябва да съчетава държавна подкрепа с възможност за самофинансиране.
"Трябва да се намери решение. Държавна субсидия трябва да има, но и възможност тези институти сами да изкарват част от средствата си“, посочи той.
По думите му предстоят законодателни промени, но успехът им ще зависи от политическата воля и готовността за реални реформи. "Не съм оптимист“, призна проф. Стоянович, предупреждавайки, че рискът от връщане към старите модели остава.
Той завърши с надежда, че въпреки всичко ще се намери път към по-устойчива и смислена културна политика в България.