Глобално проучване за щастието Wall’s Happiness Research 2020, показва, че вследствие на несигурността и изолацията по време на карантинните мерки през 2020 г. хората са променили възгледите си за това какво ги прави щастливи и какво определят като житейски важно. Към днешна дата, повече от половината анкетирани си дават по-ясна сметка за значението на социалните контакти и живота в общност.
От нови взаимоотношения със съседите до възобновяване на контактите със стари приятели – хората отварят нова страница в представите си как да бъдат щастливи.
65% от респондентите съобщават, че трайно са променили възгледите си за това какво е щастие.
Резултатите от изследването сочат, че щастието е изведено като приоритет и че сега онова, което най-съществено допринася за него, е грижата за хората от всички слоеве на обществото. На въпроса какво е важно и какво ги прави щастливи у дома по време на изолация
58% от анкетираните от различни поколения отговарят, че това са човешките взаимоотношения, 45% посочват прекарването на време на открито, 42% – физическите упражнения, а 35% – работата.
Над три четвърти (78%) от хората в световен мащаб са убедени, че щастието трябва да бъде поставено над парите. Тази заявка за промяна се подкрепя от по-младите членове на обществото, като във възрастовата група 25-34 години се наблюдава най-голям дял привърженици.
Вместо да оценяват с приоритет индивидуалния финансов успех, статуса и личното имущество, днес хората придават по-голямо значение на социалните контакти и битието в общност като фактори, които са изключително важни за щастието.
"Това, което сочат данните, е индикация за по-широка обществена промяна. Твърде дълго хората свързваха материалното имущество, финансовия просперитет и успеха с щастието. И макар че всичко това несъмнено е важно, сега все повече осъзнаваме, че именно човешките взаимоотношения и контакти внасят истински смисъл и щастие в живота", посочва лорд Ричард Лайърд, професор в London School of Economics и съавтор на Доклад за световното щастие.
"Прекалено дълго хората търсеха щастието в грешната посока, докато времето, прекарано в изолация от семейството и приятелите, промени оценката ни за значимостта на човешките взаимоотношения и подкрепата на общността“, добавя той.
"Социалното свързване е за цял живот, а не само за периодите на затваряне. Когато поддържаме градивни отношения с другите, всички се чувстват по-щастливи. Става дума най-вече за малки стъпки – например обикновени жестове на доброта, поздрав или усмивка, да покажем, че ни е грижа за някого, да вдигнем телефона, вместо да изпратим съобщение, да изразим признателност и и да казваме "благодаря“. Тези малки жестове водят до натрупване", посочва Ванеса Кинг, един от методолозите на проучването и експерт в областта на позитивната психология.
Данните показват, че по-младите поколения ще направляват промяната в начина, по който се стремим да постигнем щастието.
70% от 25-34-годишните споделят, че са променили мнението си по въпроса за щастието. Следват 35-44-годишните с 68% и 16-24-годишните с 65%. Хората на възраст между 45 и 55 години, както и тези над и 55 години са с най-нисък процент променени възгледи.
Нашето благополучие и щастие в периодите на затваряне зависят в голяма степен от силата на нашата общност и взаимоотношенията ни с другите – или както определят това изследователите – от социалния ни капитал.