С акта на БАС е изменена присъдата на Бургаския окръжен съд от 6.03.2015 г. по н.о.х.д. № 1014/2014 г., като обезщетенията за неимуществени вреди, претърпени от деянието, предмет на обвинението, присъдени в полза на гражданските ищци Тодорови, са увеличени от 130 000 лв. на 180 000 лв., за всеки един от тях, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимата Атанаска Георгиева е призната за виновна в това, че на 10.04.2014 г в гр. Поморие, умишлено е умъртвила малолетната Александра Тодорова, която се е намирала в безпомощно състояние, като убийството е извършено по начин, особено мъчителен за жертвата, с оглед на което е осъдена на доживотен затвор, като наказанието трябва да бъде изтърпяно при "специален" режим.
Съдебният състав на ВКС споделя доказателствените изводи на въззивния съд, съвпадащи и с тези, изведени от първата инстанция. Доказателственият анализ е прецизен, детайлен и задълбочен, а на наведените във въззивното производство възражения срещу обосноваността и законосъобразността на първоинстанционната присъда е даден убедителен отговор. "Верен е изводът, че по делото са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимата, които съвкупно установяват участието й в престъплението и формират стабилна доказателствена основа за нейното осъждане" - категорични са върховните съдии.
В мотивите на съдебното решение пише, че обясненията на Атанаска Георгиева от досъдебното производство, дадени пред съдия, надлежно приобщени, са кредитирани, тъй като се подкрепят от други доказателствени източници, сред които множество свидетелски показания, писмени доказателствени средства, експертни заключения, веществени доказателства. Неоснователно се твърди, че не са обсъдени обясненията на подсъдимата от съдебната фаза, с които тя е отрекла да е извършила престъплението. Твърденията й са обсъдени детайлно и аналитично, като са съпоставени с фактите, изяснени чрез другите доказателствени източници, при отдаване на приоритет на онази част от тях, която не е повлиявана от субективни възприятия, а следва от обективни находки. Правилно е становището на съдилищата, че обясненията от съдебната фаза не могат да бъдат кредитирани, а представляват защитна версия, с която е упражнено правото на защита. За разлика от първоначалните обяснения, които се отличават с точност, последователност и логичност, последващите не само не се характеризират с такива качества, но и съдържат вътрешни противоречия и категорично и несъмнено се опровергават от останалите доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза.
Тричленният състав на ВКС приема, че осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение почиват на стабилна доказателствена основа, а изводите по релевантните факти са формирани при обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Върховните съдии са категорични, че липсва основание за преразглеждане на въпроса за виновността на подсъдимата, поради което не може да бъде уважено искането й за отмяна на осъдителните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.