Ваня от "Фермата": Баща ми пиеше хапчета, докато гледаше предаването, беше му трудно да понесе видяното

Ваня Павлова бе на крачка от големия финал във "Фермата" 7, но въпреки това тя призна, че се чувства победител. Причините за това не са малко и със сигурност тепърва ще пренареждат мислите й, а и цялостната нагласа за хората.

Във визитката си Ваня представя себе си като трансформационен лидер и духовен водач със силно развита интуиция. Тя е минала през доста труди периоди в живота си, към които няма проблем да се връща, защото постоянно работи над психиката си. Именно това я научава и да прави нещо, което години наред не си е позволявала - да обича себе си. 

Ето какво каза Ваня в интервю за "Блиц":

- Ваня, каква е равносметката, която си правиш след участието във "Фермата“ и всичко, с което се сблъска в нея?

- За мен "Фермата“ беше едно изключително изпитание и проверка на собствения ми път и докъде съм стигнала в личностното си развитие. Много се радвам, че го преживях, защото никога в живота си човек не може да бъде в изолация за три месеца и да бъде в среда от непознати хора, с различни разсъждения и ценности. За мен това беше изключително предизвикателство. Като цяло съм с позитивни впечатления.

Най-трудните ми и най-тежки моменти, които съм преживяла вътре, бяха и най-големите ми уроци. Трябваше да ги преживея, за да стигна до едно ново ниво на съзнание и осъзнатост, за да стана по-добра и по-можеща като човек, да се убедя, че всички качества, които притежавам, са прекрасни. Контрастът между мен, Кирил, Ивайло и останалите от лагера, ми донесе супер много ползи. Но не бих повторила това изживяване никога повече, въпреки че съм толкова доволна, защото имах нужда от нещо различно в живота си.

- Звучиш ми като човек, който е изживял своеобразен катарзис. Хем казваш, че преживяването е уникално и си доволна, хем никога не би го повторила в живота си?!

- Да, точно катарзис е думата. Другото също е вярно, защото платих много висока цена от емоционално естество за участието си. Ако в началото ми беше интересно и приятно като предизвикателство, то последните три седмици ми бяха абсолютен ад. Затова казвам, че не бих го повторила.

Възстановяването след "Фермата“ ми отне може би около месец и малко – за да се събера отново и да вляза в своя център. Имам предвид в духовен план, защото външно аз винаги съм заредена с усмивка. Вътрешно обаче, не се чувствах никак добре. Защото там, на Арената, беше борба всеки ден – с хора, които буквално са енергийни вампири. И ти всеки ден си в битка да останеш цял. В един момент наистина бях празна отвътре, дойде ми твърде много.

Преди битката с Мартина, например, аз буквално нямах никакво желание, не виждах смисъл да продължавам. Защото преди това бях успяла вече да направя всичко, което исках вътре – като послания, и вече бях толкова изморена физически, емоционално и духовно, че не намирах вътрешното желание, искрата, да изляза на Арената и да се раздам на макс.

За мен "Фермата“ вече беше приключила – чисто емоционално. Но всичко това наистина беше катарзис за мен, както казваш. Заради болката, която преживях, стигнах до ново ниво на осъзнаване. Човек се пробужда за вътрешния си свят и за духовното точно чрез болка. Така че на мен това ми е било абсолютно нужно да го преживея. Чувствах се като инструмент на Бог в тази "Ферма“, който знае, че аз имам издръжливост и сила да изкарам вътре, за да може той чрез мен да покаже доброто и светлината.

Това не беше война между мен, Кирил и Ивайло. Беше война на енергийно ниво – между мрака и светлината, между доброто и злото, между ада и рая. Както е и в живота. В момента Земята трябва да отиде на ново ниво на съзнание. Затова има Ковид, затова се случват такива катарзиси. И това, което се случи във "Фермата“, е един показател. Време е да станем по-добри, да намалим това раздуто его и комплекси, и просто да приемем светлината в себе си. Във "Фермата“ наистина бяха много раздути еготата – и това им пречеше да видят голямата картина – това, за което всъщност влязохме – обединението. Но въпреки всичко мисля, че хората са се пробудили и то много, защото този формат успя да обедини цяла България в една кауза.

- Кои са тези проблеми, които си видяла в участниците вътре, които след това са генерирали, както казваш, всичките тези лошотии и злини?

- Говорех най-вече за Ивайло и за Кирил, отчасти и за Мартина. Но като лични качества тези хора за мен са твърде материални, не познават добре вътрешния си свят и са ръководени от едно желание постоянно да изпъкват, да се доказват, да показват своята значимост, но не чрез дела, а чрез празни, кухи думи. Мартина използваше думи като "Да ги смачкаме!“ Та, мачкайки другите, с цялата тази злоба, те показваха само едно – че имат своите дълбоки травми, които за мен датират още от детството им.

- Според Ивайло, с когото си говорих, когато излезе от "Фермата“, скандала му с теб е силно преувеличен и всъщност реално не е бил с такъв мащаб, колкото се описваше отвън…

- Още първия месец от престоя си във "Фермата“, Ивайло използваше много често обидни думи от типа на "идиот“, "нещастник“, обръщаше се към самия себе си така или към някой друг. Речникът му беше пълен с такива грозни епитети. Аз няколко пъти му казах, че като го слушам, ме натоварва и трябва да си промени изразните средства, защото това, което му е в устата, всъщност му е в главата.

Представи си каква чернилка е натрупана в него, щом всяка втора дума му е ужасна?! 

Докато гледахме след излизането ми с баща ми заедно "Фермата“, той пиеше хапчета, беше му трудно да понесе видяното. Каза, че не може да повярва какъв човек съм. Моят баща си промени мнението за мен! А ме е подценявал цял живот и в един момент ми казва: "Ти си най-силният човек, който аз познавам“. Направо ми се плаче, като ти го казвам. Цял живот се боря за неговата любов, да му се докажа, изведнъж влизам във "Фермата“ и му се доказах.

- Онова, което не ни убива, ни прави по-силни, нали така. Ти си преживяла много трудни моменти в живота си, заради които ставаш и трансформационен лидер, но може би това, което си преживяла във "Фермата“, идва именно сега, за да те тества?

- Абсолютно, толкова точно го каза наистина. Самата аз си казах същото накрая – че за мен всичко това беше един тест, с който да осъзная наистина колко съм напред. Аз съм малко перфекционист, винаги изисквам повече от себе си, казвам си, че не съм достатъчно добра в нещо, това е и негативната парадигма, която имах за себе си. Но видях вътре всъщност, че аз съм много, много постигнала в живота си.

Исках да помогна на хората – много седят вечер вкъщи или по заведенията и пият, други се друсат с наркотици, за да замъглят съзнанията си. Но защо? Защото вътрешно не се чувства добре от реалността, в която живее. Дали от безпаричие, дали от несподелена любов, всеки си има неговите проблеми. Начинът да се справиш с това обаче, не е като замъгляваш съзнанието си и се самонаказваш.