“Едно от нещата, за които трябва да се замислим, е доколко пандемията е отговорна за агресията сред подрастващите. Моето мнение е, че пандемията е един допринасящ фактор за детска агресия. Тя е нещо, което разкрива допълнителни слабости на цялата ни система“. Това каза пред БНР д-р Мартин Янков, училищен психолог и преподавател в НБУ.
“Но и в последните 10 години преди пандемията, ставаме свидетели на все по-завишени нива на агресия сред подрастващите. Пандемията е това, което показва всъщност къде нещата са по-слаби“.
Слабите места
“Цялостното ни отношение към развитието на младите хора, към възпитанието, към отделянето на внимание за тях. Още малките деца проявяват агресия, най-често, когато искат да постигнат някаква цел, която е недостъпна за тях и те не могат да намерят неагресивни методи, не знаят какви са те. Роделите в България имат много трудна задача и те, опитвайки се да изкарат средства с физическото оцеляване на детето, което за жалост идва на първо място, просто нямат време да отделят на децата за тяхното емоционално и социално възпитание да поговорят с тях за неагресивните методи на общуване“, коментира още психологът.
Училищен психолог
“Неговата роля е изключително важна. Благодарение на това как се върши тази работа, могат да се редуцират доста случаи на агресия. Проблемът е, че училищните психолози са доста малко като брой. Работят с много деца и нямат време да се фокусират върху всичко“.
Знаците
“Родителите трябва да внимават за това какво точно правят децата им. Да ги питат как е минал денят им, как реагират в съответни ситуации. Това, което е много трудно за родителите и то е разбираемо трудно е да видят кога те самите са допуснали грешка. Често, когато децата проявяват поведение, което не е уместно, родителите го отхвърлят, защото го възприемат като критика към тях самите“, категоричен бе д-р Янков.