Експерт говори за цените на горивата
Понижение на цените на петрола беше отчетено, след като ОПЕК обяви ново увеличение на добива с 548 хиляди барела дневно от септември. Решението идва на фона на притесненията за евентуални прекъсвания на доставките заради напрежението около Русия, както и при наличие на слаби икономически данни от САЩ. Въпросът, който стои пред българските потребители, е дали и кога ще усетят ефекта на поевтиняването по колонките на бензиностанциите. Анализ по темата в студиото на NOVA NEWS направи Цветомир Николов, който е енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.
Той коментира, че пазарната динамика е логична. ОПЕК се стреми да намери баланс между наложените мита върху Индия – като основен вносител на руски петрол – и тавана на цената за руския нефт. "Целта е разликата между пазарната цена и този таван да остане в разумни граници, така че да не е рентабилно купуването на петрол през така наречените "тъмни флотове", които заобикалят санкциите,“ обяснява Николов.
В момента цената на петрола е на средновисоки нива – по-високи от тези преди пандемията, но далеч от пиковете, наблюдавани след възстановяването на световната икономика. "Ако тенденцията за спад се задържи, би било реалистично да се върнем към нивата от преди COVID кризата, което ще е положително за икономиката, тъй като ще направи горивата по-достъпни“, допълва експертът.
Колебанията в цените на горивата у нас ще зависят не само от международните котировки на петрола, но и от курса на долара. "Той продължава да върви надолу, което е втори фактор, който би трябвало да доведе до поевтиняване. Очакваме устойчив, макар и плавен спад в цените по бензиностанциите, но не в мащабите, които видяхме по време на COVID кризата“, уточнява Николов.
Сезонният фактор също ще влияе на цените, особено в разгара на туристическия сезон. Повишеното потребление в Гърция, например, вече се усеща и на местния пазар. "Ако дистрибуторите и търговците не са планирали добре доставките си за сезона, е възможно да се получи разминаване между търсенето и предлагането, което временно да задържи цените високи“, коментира експертът. Според него геополитическите конфликти като войната в Украйна или напрежението в Близкия изток могат да влияят върху пазарите, но по-скоро временно и спекулативно.
"Това са краткосрочни флуктуации, породени от страховете на инвеститорите. Реалните вериги на доставки на петрол обаче в момента не са под заплаха, така че не очакваме рязко покачване на цените“, казва Николов.
Вътрешните фактори в България също играят роля за стабилността на цените. "Ключово е да има повече конкуренция на пазара и да се осигури прозрачност в търговията с горива. Статутът на рафинерията в Бургас и достъпът до алтернативни доставки са също толкова важни, за да не допускаме формирането на монополни позиции“, подчертава енергийният експерт. Според него Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) са институциите, които трябва да наблюдават и гарантират пазарна среда, в която малките и средни търговци да имат реални шансове за оцеляване.
По отношение на електроенергийната система у нас Николов отбелязва, че България е в по-добро състояние от южната си съседка Гърция, но проблемите с остарялата инфраструктура не могат да бъдат пренебрегнати. "Около 40% от разпределителната мрежа в страната е на повече от 40 години. Необходима е сериозна модернизация, която няма как да не се отрази и в крайната цена на услугата“, казва експертът. Той обаче е категоричен, че рисковете от масови спирания на тока, подобни на тези в Гърция по време на летни горещини, у нас са значително по-малки. "България е добре свързана и поддържа мрежата си в сравнително добро състояние, но въпреки това предстоят сериозни инвестиции, за да гарантираме сигурността на доставките“, заключава Николов.