През август 2009 година 59-годишната Елена Томова е открита мъртва във вилата си в софийското село Владо Тричков. Убийството е особено жестоко – по данни от разследването жертвата е намерена с отрязана дясна гърда и следи от насилие по лицето, включително издълбан кръст. За престъплението е осъден 52-годишният Михаил Лещарски, който получава доживотна присъда без право на замяна. В общественото пространство той става известен с прозвището "убиецът от пещерата“, тъй като дълго време се укрива в труднодостъпни местности и пещери преди задържането си.
Лещарски е осъден след дело, по което съдът приема като ключово доказателство ДНК материал, открит под ноктите на жертвата. Присъдата е потвърдена като доживотен затвор без право на замяна. Разследващите органи и експерти по случая го свързват и с други неразкрити убийства, макар за тях да не са събрани достатъчно доказателства за допълнителни осъдителни присъди.
В редица интервюта от затвора Лещарски описва живота си зад решетките като поносим и дори комфортен според собствените му думи. Той заявява, че не съжалява за положението си:
"Изобщо не съжалявам, че съм тук сега, защото съм между живите. Ако бях навън, може би нямаше да съм жив днес.“
Той прави и сравнение с хора на своята възраст извън затвора, като твърди, че много от тях вече не са живи.
Ежедневието си в затвора описва като структурирано и осигуряващо базов комфорт:
"Имам всичко необходимо – телевизия, радио, рисувам, спя когато искам. Животът тук е подреден. Липсват ни жени, но все още имам дясна ръка."
По думите му отношенията с персонала в затвора са коректни.
Лещарски е категоричен, че не желае да бъде помилван или освободен:
"Не искам помилване. Навън няма какво да правя. На тази възраст какво да започна отначало?“
Според него животът извън затвора крие повече рискове и несигурност, отколкото настоящото му положение.
"Нищо не съм признал. Всичко беше нагласено“, казва той в интервюто си в предаването "Ничия земя".
От своя страна, експерти, работили по случая, включително криминални психолози, описват Лещарски като човек с възможни признаци на сериозни поведенчески отклонения и посочват, че в интервюта той демонстрира склонност да променя версиите си. Според тях тестове, включително полиграфски изследвания, са дали резултати, които го уличават в редица от разглежданите престъпления.
В разказа си Лещарски споделя и за тежко детство, белязано от насилие и социална нестабилност, както и за години, прекарани извън обществото, включително периоди, в които твърди, че е живял в изолирани и труднодостъпни места. Той описва и участие в грабежи, за които твърди, че са го принудили да се укрива от закона.
Въпреки това, разследващите подчертават, че за редица от неговите твърдения липсват обективни доказателства, а част от изказванията му се смятат за противоречиви или непотвърдени.