Едно убийство и едно самоубийство преди 93 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската мъка и любов по Македония.
През 1927 г. патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с конспиративната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, така че да не буди никакво съмнение пред окупаторския режим. Всъщност, ВМРО е осъдила на смърт резидента на сръбската тайна полиция – Велимир Прелич, отговорен за терора над българското население в Македония и пряк виновник за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес. Той се провежда на 5 декември 1927 година от властите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу млади български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация. Младежите са подложени на истински изтезания от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание.
На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие, въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка защо е убила Прелич, тя отговаря: "Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища, но още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й останки, за да не се превърне гробът й в място за поклонение.
Днес за много хора в Скопие "българин" продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали, умирайки символично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият духовен мост между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминат, за да се прегърнат, завършва "Faktor".