"Коледа си е българското произношение. Рождество Христово става след IV век. Тогава един монах, с името Дионисий, избира за Рождество Христово дните на Коледа, защото е имало спор кога е роден Иисус. Той е от Скития, от земите, където Слънцето е Бог. В Българския фолклор се казва "Замъчила се Божия Майка от Игнажден до Коледа". И по нашите земи са открити изображения на Христос със слънчеви лъчи", разказа проф. Валерия Фол.
Тя припомни, че българската държава е образувана на Византийска територия. "Византия има чудесен календар, който наследява от Рим. Там всеки първи ден от месеца е Календа. Във Византия нещата се променят и само първия ден на Новата година остава Календа. Българите променят това име на Коледа. По нашите земи Новата година е започвала при зимното слънцестоене на Игнажден, когато е и обреда полазник – (гада е се каква ще е годината по това кой пръв ще влезе в дома)", разказа проф. Фол пред NOVA.
Това са дните, когато слънцето е най-малко, а нощта е най-дълга, уточни историкът и допълни, че оттогава денят се увеличава, а във фолклора това символизира младия Бог. "Коледата не е на 1 януари, а на дните след това слънцестоене. Първият ден е Малка Коледа, вторият – Голяма Коледа", допълни проф. Фол.