Има една тъжна реалност, за която рядко се говори. Сред учители, психолози, лекари, възпитатели и други професии, посветени на грижата за хората, понякога се крият хищници и чудовища, които нямат нищо общо с истинската помощ. Нарцисисти, психопати, хора без емпатия, които използват уязвимостта на децата, пациентите, клиентите си. Подигравки. Злоупотреба. Добавена болка. Това пише във Фейсбук профила си психологът Дени Бояджиева.
Ето какво споделя тя:
Никога няма да забравя, вече тридесет години, как едната възпитателка в детската ми градина погледна друга и със злобна усмивка и каза "Тая патка защо само реве?". Бях на четири или пет години. Баба ми тогава забеляза, че нещо не е наред с мен и че не искам да ходя на градина. Не ми позволяваха да ходя до тоалетна. Насилваха ни да спим и ни биеха, когато не заспивахме следобед. Тъпчеха ни с храна, която не искахме и не можехме да изядем, защото "чинията трябва да е изблизана иначе няма да станеш от масата." И не беше само с мен така. Яслата даже не я и помня. Слава богу, баба ми ме спаси от този ад. Други деца обаче останаха.
Скучаят, за който се говори сега и на който и аз давам гласност не е изолиран. Петицията вече качих на страницата и в коментари (бел. ред насилието, проявено от учител над дете в детска градина в Каблешково).
Нека се съберат повече подписи за този ужасен случай. За жалост страшно много хищници от този характер нарочно избират такива места за работа.
Тези случаи са особено болезнени, защото именно там, където трябва да има закрила на беззащитните има зверство. Там, където би трябвало да има грижа, има травма за цял живот.
Не казвам, че всички в тези професии са такива – напротив, има безкрайно много прекрасни, отдадени и чистосърдечни хора.
Но няма да си затворя очите за тъмната страна. Защото знам много добре, че тя съществува.
И ако мълчим за това, хищниците остават скрити, организират се, набират сила и се мислят за безнаказани.
Да говорим за това не е атака срещу професиите включително моята, както доста често са ме обвинявали.
Атака е срещу чудовищата, които се крият зад помагащите роли.
Мълчанието е техният щит, както и нормализирането на насилието във всичките му подмолни форми.
И не, етиката не е разтегливо понятие.