Публично оповестяване на заплатите ще изсветли трудовия пазар. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в “Денят на Фокус" по радио “Фокус". Европейската директива, която предполага отпадне тайната на възнагражденията, е приета от юни 2023 г. Тпябва да се транспонира и в България. “Разликата в заплащането между мъжете и жените е сериозна - около 18% средно за ЕС в полза на мъжа работник при еднаква длъжност между мъже и жени. В България ситуацията е малко по-добра, 14%, но и тук има дискриминация".
Тази дискриминаци подтиква евродепутатите след 2-годишни дебати да приемат нарочен документ. “Той трябва да се разглежда заедно с директивата от октомври 22 г за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне. Всяка конкретна фирма трябва да предприеме мерки да изравни заплащането на мъжете и жените на едни и същи длъжности в своите рамки%, смята Димитров.
“От миналата година минималната заплата в България се определя като 50% от средната работна заплата за предходните 12 месеца. КНСБ предлага на база директивата синдикатът и работодателите да договарят помежду си национална минимална работна заплата за длъжности, които изискват средно и висше образование", уточни Пламен Димитров. Това отдавна става в Западна Европа, допълни той.
“Трябва да се променят закони с оглед двете директиви - за прозрачно заплащане и за минимална работна заплата. Средата за работещи българи ще бъде много по-ясна. Работодателите, които плащат допълнително в плик, ще бъдат принудени да обявят публично цялото реално възнаграждение", разясни Димитров.
“Това е оздравително за пазара на труда. Ще видим реалните доходи, работникът ще може да прави сравнение, жените ще получават толкова, колкото мъжете за еднакви позиции. Това е задължително. Инспекция по труда ще налага необходимите санкции при разминавания. Това важи и за НАП - тя в момента регистрира трудовите договори. Има въпросителни относно промяната на възнаграждението и дали това трябва да се регистрира в НАП - когато заплатата се променя, това трябва да бъде регистрирано в НАП. Има механизми за контрол, стига законодателят да ги предвиди и после контролните институции да го изискват", уточни президентът на КНСБ.
Колективното трудово договаряне занимава ЕП, засега в България този тип договаряне е малко разпространен - обхваща 25% от договорите,по неофициални данни. “Директивата изисква държавите да направят план как и кога това покритие ще стане 80% - това е голямо предизвикателство. Ще стане ясно,че работодателят не може сам да определя заплащането, а да го договаря със синдикатите - не с работниците.Ще има сериозни промени в следващите години. 2023 г. под наш натиск се криминализира нарушаване правото на синдикално сдружаване и сега това е престъпление от общ характер", припомни Пламен Димитров.
Различното заплащане на мъжа и жената за еднаква работа ще стане незаконно и всеки работещ ще може да сезира НАП и Инспекция по труда, ако установи такова нещо, каза още Димитров. “Не обезщетение, а незабавно изравняване на заплатите между двата пола за еднакви длъжности е необходимо. Това води до устойчива промяна и отпадане на дискриминацията. Неравенствата не се наблюдават само у нас. За тази директива имаме още 2 г. време да я транспонираме. За колективно договаряне на възнаграждението имаме още половин година за въвеждане на мярката. Служителите трябва да могат да създават синдикални ядра в която и да било фирма", смята още Димитров.