1 000 лева минимална работна заплата от 1 юли. За това настояват синдикатите. Възможно ли е това? Темата коментираха в ефира на NOVA Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българска предприемаческа асоциация, както и икономистите Петър Ганев и Георги Вулджев.
Добромир Иванов обясни, че около 1,7 милиона души у нас работят и плащат данъци и осигуровки.
"Ако приемем, че цялата ни държава е една каруца, в която се возят едни хора – нашите родители, пенсионери и др. – общо около 5 милиона човека. Има едни други хора, които теглят каруцата – частният сектор, хората, които изкарват парите в държавата. Това са около 1,7 милиона души. Когато започне да се прави бюджет, изкушението за политиците е на кого да дадат пари – дали на тези в каруцата, или на тези, които я теглят. Ако даваме на тези в каруцата, я правим по-тежка. Няма смисъл да се дават пари и на тези онези, които "теглят". Няма предприемач, който да иска държавата да му дава пари. Работата на държавата е да подобрява средата", каза Иванов.
Икономистът Петър Ганев обясни, че минималната работна заплата има ефект върху дефицита, но той не е милиарден.
"Няма начин да се вдигне минималната заплата от юли, освен ако не сме идиоти. Тази година тя беше вдигната, влязъл е механизъм, на 1 септември ще бъде обявено вдигането от 1 януари 2024 г. По мои сметки ще бъде около 930 лева, което ще е рекордно – със 150 лева на година. Този механизъм е разписан, да видим как работи", заяви Ганев.
Той смята, че по-големият разговор трябва да е за следващия бюджет.
На въпроса може ли да се постигне дългоочаквания бюджетен дефицит под 3%, без да има потърпевши икономистът Георги Вулджев заяви, че не вижда как е възможно да се случи.
"През последните няколко години възприемаме капиталовите разходи като магически казан, от който вадим пари постоянно. В един момент се удря някаква граница. През последните години имахме доста занижени капиталови разходи. Миналата година прехвърлихме едни пари за тази година и така намалихме, по линия на капиталовите разходи, дефицитът да стане до 3%", обясни Вулджев.
Той обясни, че ако дефицитът щ е приблизително 12 милиарда, това в проценти е 6,4%. Трябва да стане 5,5 милиарда, което ще е около 3%.
Вулджев е категоричен, че тази разлика не може да бъде поета само от капиталови разходи.