В България 15 септември е определен за първи учебен ден през 1921 г. по предложение на Стоян Омарчевски - министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски.

Стоян Омарчевски е роден на 23 декември 1885 г. в Нова Загора. Завършва философия в Софийския университет през 1912 г. и право през 1917 г.  Член на БЗНС от 1905 г. В периода 1920 – 1923 г.  е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от своята партия, разказват от Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе.

Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.

През 1921 г. Стоян Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Правописът остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 г. Новият правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчевски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.

През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов.