Ставам от сън, поглеждам през прозореца - бяло и красиво. Приказна картинка. Пускам телевизора - съобщават, че основните пътища са затворени. При 20 см сняг? След малко разбирам, че за учениците е обявена дървена ваканция. При -4 градуса? Започвам да се чудя как ще стигна до работа, която е на 1,5 км разстояние. За да стигна навреме, решавам да го направя с автобуса. Нали по презумпция моторните превозни средства се движат по-бързо... Особено в тази критична зимна обстановка - 20 см сняг и "рекордните" -4 градуса!
И така моето пътешествие започва. Излизам. С кубинки. Колите се движат с под 40 км в час. Защото е паднал 20 см сняг. Кой може да го изчисти до 8.45 часа, на основен път?! Тръгвам по тротоара. С кубинките. Те се пълнят със сняг. Ама какво пък - толкова е красиво. Насочвам се към пешеходните пътеки. Тях ги няма. Сгушили са се под снега и няма кой да ги "мръдне" от там. Разчитам на реакциите на шофьорите и това, че познават участъка. На какво друго да разчитам при 20 см сняг? Появява се снегорин. С вдигнато гребло. Че как да изгребе толкова много сняг? Като го отъпче с гумите, по-лесно става.
Най-накрая стигам до спирката на автобуса. Е, там бедствената обстановка си пролича. От навяванията снегът е с 5 см по-висок. В кубинките влиза сняг. Няма драма, никой не е умрял от малко сняг в обувките. Поглеждам на таблото - след колко минути ще дойде автобусът. Но то ни информира само, че това е табло на Интегриран градски транспорт. Добре. Автобусът идва бързо, чаках не повече от 6-7 минути. При 20 см сняг е нормално!
Тръгвам с автобуса. Вътре "наводнение". Няма как. В тази извънредна обстановка кой да изчисти спирките, че да не се внася сняг. Плащам си билетчето. Обръщам се към прозореца и се любувам на бялата красота. Стигаме до първия светофар на "Мария Луиза" и "Иван Вазов". Там измежду 20 сантиметровите "преспи" закъсали два тролея. Горките. Не стига, че над година си чакат валидаторите, а сега и това да им се случи. Намериха се добри хора и един по един ги избутаха от "бедствието". Продължаваме към крайната ми спирка - гарата. По пътя едва-едва се прокрадват спасители с лопати, незнайно защо - само ги пренасят.
Слизам от автобуса, на малката спирка на Автогара юг. А там ме чака още сняг, който да влезе на топло в белите ми кубинки. "Безценно". Тъкмо ми беше станало твърде топло в автобуса - малко да се разсъня. Тръгвам към работното си място. И о, чудо - на съседната спирка чистят снега. Изринати са 5 метра 20 сантиметров сняг! Те са национални герои! Или поне Бургаски. По-нататък има още от тях. Да живее "Титан"!
Стъпвам на "Александровска". И там приятна изненада. Няколко служебни автомобила са минали и са оставили следи. Браво! Всички хора доволно се възползваха от добротата им. Не се налагаше да газят в 20 сантиметров сняг, който без покана влиза в обувките. Продължавам нагоре. На "Часовника" виждам струпани работници с лопати и малко тракторче. Е, казвам си, ще се справят с почистването на виновния за бедствието 20 см сняг. Е да, ама не. След бурен смях от тяхна страна (явно и те се радваха на снега като мен) тракторчето тръгна, а на него вързана шейна, в нея двама работници на "Титан" с широки усмивки се возеха с наслада. Зимна идилия. Колегите им ги последваха с лопати на рамо. Казах си, изчистили са и отиват да "спасят" друго място.
Стигнах до там, където бяха и гледам. Нагоре "Богориди" няма следа и от една лопата. От другата страна - по "Александровска" също. Казвам си, май само са дошли посмели са се и са си тръгнали. Обръщам се, обаче към сградата на община Бургас и какво да видя. Всичко чисто. Там вече няма бедствие. Снежната покривка е под 2 см. Браво на работниците! Браво и на Общината. Знаят как да си поискат, за да им се даде!
Продължих си по пътя. Още няколко пъти напълних белите кубинки със сняг. Стигнах на работа.
А колко скучно беше като бях малка в един друг град, където вали много повече сняг и много повече време. При един метър навалял сняг, по пътищата не можеш да стъпиш върху 2 см. Защото служителите на местното БКС буквално "хващаха" снежинките във въздуха. Та и при над метър сняг ходехме на училище. В дървена ваканция ни пускаха при -32 градуса... Голяма скука. Тогава тези незабравими изживявания нямаше как да се случат.
Вижте разказа ми в снимки в галерия на статията!Източник: Мануела Манчева