Православната църква отбелязва днес празника на свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в египетската столица Александрия. Още 23-годишен взема участие във Вселенския събор в Никея. По-късно става Александрийски епископ.
Прозвището Велик Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог-Отец и Бог-Син. Затова Александрийският епископ е наречен баща на православието.
В българските народни вярвания Атанасий е повелител на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден, както и Антоновден, е професионален празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата и шарката. За тази цел се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвят с ориз, и се раздават на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора.
Именици са Атанас, Атанаска, Наско.