Нещо, което възприемаме като хубаво днес, ще ни съсипе в бъдещето

Чистата, възобновяема енергия от соларните панели укрепва местните икономики, помага за намаляване на емисиите на парникови газове и изисква малко поддръжка през целия живот на инвестицията в сравнение с други форми на генериране на енергия. Това, което много професионалисти в индустрията, се оказва, че не знаят, е какво ще се случи със соларните модули в края на техния полезен живот.

Въпреки че се рекламират по целия свят като решаващо оръжие за намаляване на въглеродните емисии, слънчевите панели имат среден живот от 25-30 години. Един ден милиарди панели в ще трябва да бъдат изхвърлени и заменени, включително и в България.

Според официални д-р Ронг Денг, експерт по рециклиране на слънчеви панели в Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, цитиран от BBC, в моемнта светът е инсталирал повече от един терават слънчев капацитет, което се равнява на до 2,5 млрд. слънчеви панела. А техният брой нараства.

В много държави има липса на специализирана инфраструктура за тяхното бракуване и рециклиране. Енергийни експерти призовават за спешни действия на правителствата за предотвратяване на задаваща се глобална екологична катастрофа. Ако не се вземат мерки навреме до 2050 г. ще имаме една планина от отпадъци.

В края на юни във Франция, ще бъде открита първата фабрика в света, посветена на пълното рециклиране на слънчеви панели.

"Още при самата покупка и инсталиране на фотоволтаиците трябва да питате каква опция ще ви предложи фирмата и длаи има възможност да им върнете панелите, ако дефектират“, казва за businessnovinite.bg екологичният експерт от "Грийнпийс“- България Балин Балинов.

По негови думи все още няма категорично мнение дали фирмите трябва да се занимават с рециклирането на панелите, които продават, но ще бъде ефективно, ако действат като големите магазини, които продават електроника и има опция, при повреда или изгаряне на част от панела той да може да се върне.

В Европа тепърва се създава асоциация, която ще се занимава с рециклирането на панелите, а много компании, като ROSI от алпийският град Гренобъл, изявяват желание да рециклират панелите на 99%.

"Бизнесът с рециклиране на фотоволтаиците тепърва ще се развива с увеличаването на броя на панелите, които имат нужда от това, а в следващите поне 2 десетилетия няма да има чак такъв интерес от това защото повечето панели все още ще са в гаранция“, добавя Балинов.

Освен рециклирането на стъклените фасади и алуминиевите рамки, фабриките ще могат да възстановят почти всички ценни материали, съдържащи се в панелите, като сребро и мед, които обикновено са едни от най-трудните материали за извличане.Тези редки материали могат впоследствие да бъдат рециклирани и използвани повторно за направата на нови, по-мощни слънчеви модули.

"Да не забравим, че старите метални конструкции на панелите, могат да се използват повторно за нареждане на нови панели“, казва Балинов и добавя, че има и други компоненти като пластмаса и алуминий, които също се рециклират.

Конвенционалните методи за рециклиране на слънчеви панели възстановяват по-голямата част от алуминия и стъклото. Стъклото, възстановено чрез тези методи, може да се използва за създаване на плочки, може също да се смесва с други материали за направата на асфалт, но не може да се използва в приложения, където се изисква висококачествено стъкло, като например производството на нови слънчеви панели.

Капацитетът за производство на слънчева енергия в света е нараснал с 22% през 2021 г. а според експерти можем да завършим 2050 година с повече от 200 млн. тона  скраб в световен мащаб.