Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков с анализ по темата: Какви са фискалните ефекти от търговската сделка на ЕС със САЩ.
"Фокус" публикува документа без редакторска намеса:
По време на преките преговори с американския президент Доналд Тръмп председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се съгласи на следните мерки:
1. 15% "всеобхватно" мито върху ~70% от износа на ЕС (автомобили, чипове, фармацевтични продукти и др.), докато митото от 50% върху стоманата и алуминия в ЕС остава.
2. ЕС намалява митата си за автомобили от 10% на 2,5% и обещава допълнителни намаления на митата за избрани стоки от САЩ.
3. Ангажименти за допълнителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрено гориво на стойност 638 млрд. евро (750 млрд. долара) за периода 2025–2028 г.; и около 600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ.
Макроикономическият ефект от тарифния шок се очаква да намали годишния БВП на ЕС-27 с ≈0,5%. Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро. Спадът от 0,5% в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от ~0,4%, в 0,2% по-малко данъчни приходи от БВП. За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните загуби на приходи възлизат на около 34 млрд. евро. Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ.
По-високите разходи за внос на енергия водят до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3%-0,5% от БВП или още 45 млрд. евро годишно.
Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (≈ 0,4%-0,5% от БВП на ЕС).
Последици за фискалната политика
За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8% от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5% от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2% от БВП. Шокът изтласква няколко държави над тавана на дефицита от 3% от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с "извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни.