"Днес сме много по-независими, отколкото във времето на социализма, когато властваше пълното господство на Съветския съюз и политиката се решаваше с благословията на Москва. Днес псевдопатриотите и политическите сили, които действат в стил "пета колона", страшно много злоупотребяват с материята и това не им прави чест". Това заяви пред News.bg историкът проф. Пламен Павлов за 22 септември - 117 години от обявяването на Независимостта на България.
По думите му въпросът за Независимостта на България в международен политически план е относителен, тъй като дори Великите сили не са били съвършено независими.
"Винаги е имало едни сложни взаимовръзки, но в момента България е независима държава и членува в международни съюзи. Съобразяването с едни или други фактори важи за най-големите сили и в тогавашния, и съвременния свят", отбеляза проф. Павлов.
Той изтъкна, че България на практика има независимост, но от нас зависи до каква степен ще отстояваме интересите си в рамките на Европейския съюз, НАТО и цялата световна конюнктурна. "Опитът да бъде откъсната България от пътя на възрожденците - Стефан Стамболов, Александър Малинов и неговото правителство, е ясен - към Европа и към това, че България е достоен член на цивилизования свят", допълни проф. Павлов.
Проф. Пламен Павлов напомни още, че честването на празника на Независимостта на България е бил реабилитиран чак през 1998 г. Причината да не се направи по-рано е, че не е било угодно на тогавашните комунистически управници, посочи той.
"Нека нашите политици днес да си спомнят кои са хората и бъдещите на независимостта. Това не е само Фердинанд, а правителството на Александър Малинов от осем министри - това са едни българи с много богата биография и има участници в Априлското въстание, какъвто е Стефан Паприков, генерал Даниил Николаев, Иван Салабашев и трима българи от чужбина. Тогава имахме един елит, за какъвто днес можем само да мечтаем и елит, който е отговорен пред нацията и съдбата на България, въпреки недостатъците и грешките на тогавашните политици", сподели историкът.
Той обясни, че има много големи сходство между Съединението на България и Независимостта на българската държава.
"Най-важното сходство е, че на практика зза самата Независимост е трябвало първо да бъде утвърдено Съединението. Тази двойственост може да бъде много опасна в Османската империя и да се превърне в неблагоприятно международното развитие. Една от целите на правителството е билa да бъде утвърдено първо Съединението преди Независимостта на България", разказа историкът.
Всички чужди наблюдатели са били впечатлени, че виждат една бързо развиваща се и модерна държава, добави той.
Проф. Павлов поясни, че Независимостта на България е била подготвена години наред. През 1908 г. е било най-подходящият момент за обявяването на Независимостта на България след обидните клаузи на Берлинския договор и състоянието на васалност, което на практика България е преодоляла, отчете историкът.
"През 1908 г. ние в юридически план ставаме независима държава, но още след Съединението българската държава води независима политика и това се дължи на големи държавници като Стефан Стамболов, Константин Стоилов. Самата причина да се обяви Независимост през 1908 г. е промяната в международната обстановка и самата Османска империя, където идва режим на младотурско управление. Дотогавашният път на еволюционно развитие вече е изчерпан и ще се отива към военно решаване на въпроса", коментира проф. Павлов.
Проф. Пламен Павлов посочи, че няма някаква особена съпротива срещу Независимостта на България, с изключение на опозиционните партии от 1908 г.
"Ситуацията е като през 1885 - имало е едно масово одобряване на обществото и затова въпросът е решен по дипломатически път успешно", подчерта историкът.