Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Социалистите и партия "Възраждане“ – проруските оръдия в българския парламент, не искат и чуят за военна помощ към Украйна. Едните плашат, че ще напуснат правителството, а другите, че направо ще го свалят. То и без това се е почти самосвалило, малко му трябва. 

Позицията на тези кремълски проксита определя и официалната българска позиция  - няма да ви дадем калашници, но може чаршафи и възглавници. Премиерът Кирил Петков се кълне, че е с Украйна, но всъщност е с БСП  и "Възраждане“. Той се е самообесил на един от чаршафите и се вее като символ на българския позор.

Искаме мир, настояват от БСП. Но ако пращаме оръжия на Украйна, войната ще продължи. Логиката на руските хора у нас е разбираема – спират се военните доставки, украинската армия е разбита и слага оръжие, руснаците грабят каквото могат, Зеленски се предава на сепаратистите в Донбас. И настъпва мир.

БСП и хората на Копейкин ръкопляскат на Путин, който изпълзява от кремълската си землянка и съобщава, че целите на "военната операция“ са изпълнени. По-късно може да долети и новината, че Зеленски е обесен някъде в Мариупол.

Това е мирът по социалистически. Българското правителство работи неуморно по този въпрос и това е цената, за да не падне. Това е мир по български.

Има и друг мир – агресорът е изгонен да си ходи, откъдето е дошъл, заради оказаната военна помощ на Украйна. Това прави цивилизованият свят – помага, тъй като вече е преживял мир по комунистически и социалистически.