"Какво следва след отхвърленото предложение на Румен Радев за референдум за еврото. Ами нищо не следва. В правния мир нищо не следва. Разбира се в коментарите и на политиците и на обществото има, защото това е тема. Като казвам, че нищо не следва имам предвид, че няма да бъде разглеждано от Народното събрание това искане. То наистина противоречи един път на Конституцията и втори път на закона". Това заяви юристът и преподавател по Конституционно право проф. Екатерина Михайлова.
Само Конституционният съд може да каже дали има нарушение на Конституцията, но добави тя, но само за акт на Народното събрание, а не за разпореждането на Наталия Киселова. Председателят на Народното събрание не е нарушил Конституцията. Така проф. Екатерина Михайлова коментира отхвърленото искане на президента Румен Радев. И на закона не е нарушение, уточни пред БНТ тя.
"То няма да бъде разглеждано от Народното събрание. То наистина противоречи веднъж на Конституцията, втори път на закона, и разбира се, на международните договори - в частност договора за присъединяване на България".
"Не всичко, което постъпва в Народното събрание стига до своя край. Веднъж може изобщо да не влезе нито в комисия, нито в пленарна зала. Втори път, ако влезе, може да бъде прието, а може и да не бъде прието".
Няма да има акт на НС, който да бъде обжалван от Конституционния съд, поясни проф. Михайлова. Защото, ако имаше такъв - това би създало проблеми в правния мир, както и по отношение на стъпките, "които ние трябваше да извървим по пътя към еврозоната". Един подобен акт винаги има поддръжници, има и противници, заяви тя.
"Политиците трябва да отговорят и с политически аргументи. И "за", и "против". Аз споделям мотива, който има в искането на президента, че няма достатъчно рекламна кампания. Т.е. наистина държавата през институциите трябва да положи усилия да обясни на хората какво следва. Това, което в момента се развива им дава шанс да говорят. Нека го направят. Те са просто задължени".
"Това е част от договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Този договор беше ратифициран. Промяната му т.е. да не задействаме някаква клауза може да стане през същия ред, по който е прието с 2/3 мнозинство. Денонсирането става също с 2/3 мнозинство от народните представители. Имаме правен ред, който е регламентиран. Това, че можем пряко да се произнасяме, но пак трябва да погледнем законите".
Тя даде пример с Гърция, която успя да стабилизира финансовата си система, въпреки референдума, който беше провела. Другото би било да излезе от Европейския съюз, уточни конституционалистът.