Румъния увеличава вноса на електроенергия с 48,2% през първите девет месеца на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, достигайки 14 110 милиона kWh, вследствие на значителен спад в местното производство, според данни на Националния институт по статистика на страната. Водещата роля за спада на производството играят ВЕЦ, при които произведената енергия е която е с 22,7% по-малко от миналата година до 8865 милиона kWh. Намалява и токът от вятърните централи и от тецовете. Единствената значителна положителна промяна е в производството на соларна енергия, което се е увеличило с 37,7%, достигайки 3 976 милиона kWh. През 2025 г. компанията Hidroelectrica отчита "най-мрачната производствена година" в историята си с производство малко над 11 тераватчаса, причинен от тежка суша. Общото производство на първична енергия намалява с 2,8%, докато вносът на първична енергия нараства с 15,5%. Въпреки намалялото производство, износът на електроенергия нараства с 28,9%, достигайки 10 520 милиона kWh.
За сравнение България е по-добре и на моменти изнася електроенергия, благодарение на микса от производството и най-вече заради тецовете, казват експертите.
Без въглища зимата няма да е по-зелена, а по-студена и по-скъпа.
Със застудяването задаваме въпроса можем ли без въглища през предстоящия зимен сезон. Преди две години в Плана за възстановяване и устойчивост и териториалните планове бе записано, че страната може да се раздели с половината си въглищната енергетика до 2026 г., а с комплекс Марица Изток до 2030 година – амбициозна, но спорна цел. Тогава плановете бяха променени, а годините, в които се посочваше кога да се закрият централите отпаднаха, като се приеха сроковете на общата европейска рамка.
Днес, дори без реално закриване на централите, България вече е нетен вносител на електроенергия. Това поражда сериозен въпрос: какво щеше се случи, ако въглищните мощности наистина трябваше да спрат
Енергийната система – на ръба между зелено и тъмно
Въглищните централи, са гръбнакът на базовото електропроизводство, като през студените месеци те осигуряват до 40% от потреблението. Спирането им би означавало загуба на над 2 500 мегавата стабилен капацитет – колкото енергията, която потребяват София и Пловдив заедно в пиковите часове.
Експертите са единодушни, че без тези мощности мрежата ще изпита сериозен недостиг, особено при студена зима. Вятърът и слънцето не могат да компенсират в реално време. Въпреки, че топлофикациите в България са инвестирали в над 600мегават/часа нови когенерации, част от които са вече въведени в експлоатация, газовите мощности са все още недостатъчни, за да компенсират въглищата.
Внос вместо производство – скъпа алтернатива
През есента България вече внася ток от съседни страни – нещо необичайно за държава, която до скоро беше сред най-големите износители в региона. Но колко реалистично е да се разчита на внос през зимата?
Трансграничният капацитет позволява пренос на около 2 000 MW, но именно тогава всички държави от региона – Румъния, Гърция, Сърбия и Турция – също изпитват недостиг. "В подобни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази енергията си за вътрешните нужди“, обяснява икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Резултатът е предсказуем – скок на цените и възможни временни режими при екстремно натоварване.
Цената на студената зелена зима
Ако въглищните централи бъдат изключени, борсовите цени могат да скочат с 60–80%, показват анализи на пазарни оператори. За домакинствата това може да не се усети веднага, защото тарифите са регулирани, но държавата ще трябва да покрива огромни компенсации.
Бизнесът обаче ще бъде ударен директно — особено енергоемките производства, за които всяка стотинка на киловатчас е от значение.
Дори кратко спиране на въглищните централи ще доведе до срив на предлагането и рязък скок на цените. Това вече сме виждали през 2022 г
Социална буря в Стара Загора
Освен енергийната, залогът е и социална криза. Над 25 000 души са пряко свързани с комплекса "Марица изток“ – миньори, инженери, поддоставчици. Ако централите не работят, икономиката на региона ще се свие драстично.
"Хората тук не са против зеления преход, но искат ясен план – не просто да се изключи токът и да се каже ‘справяйте се’“, казва експерт от региона
Екология срещу реалност
Екологичният аргумент е силен: въглищата са най-замърсяващият източник на енергия, и ЕС очаква постепенното им изваждане от употреба. Но ако България замени собственото си производство с внос на ток от въглища от Турция или Сърбия, реалната печалба за климата е съмнителна.
Това е парадоксът на зеления преход – емисиите просто се изнасят отвъд границата.
Извод: без въглища – без сигурност
Ако въглищните централи не работят тази зима, България рискува:
· да стане зависима от внос на ток,
· да види взрив на цените на свободния пазар,
· да постави енергийната система под критично напрежение.
Да се откажем от въглищата е неизбежно — но времето и последователността са ключови. Без достатъчно резервни мощности, съхранение на енергия и стабилна алтернатива, зеленият преход може да се окаже по-мрачен, отколкото изглежда на хартия.
Ключовите инвестиции в момента, които дават надежда за балансиране на системата при спиране на въглищните централи са тези в конвенционални мощности – новите мощности в АЕЦ Козлодуй и високоефективните газови
двигатели на топлофикациите. Ако България иска да случи прехода задължително макар и недостатъчно условие е усилията в тази посока да бъдат забързани и разширени, с възможности за Комплекс Марица Изток.