A A 25

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното:

С присъда № 36/ 07.02.2012 г. по нохд № 1779/2011 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимата И. (инициал на фамилията) за виновна в това, че на 17.06.2011 г., при управление на л.а. "Ауди А3" в нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 и чл.119 ал.1 от ЗДП по непредпазливост причинила смъртта на В. В. Д. и на основание чл.343 ал.1 б.В и чл.58а ал.1 от НК я осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален "общ" режим. На осн. чл.343г от НК лишил И. от право да управлява МПС за срок от четири години и два месеца.

С атакуваното решение Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата на подсъдимата и преди всичко в писмената защита на адв. Г. Ц. се оспорва решението на първоинстанционния съд да разгледа делото по реда на глава 27 от НПК, тъй като заключението на автотехническата експертиза страдало от съществени недостатъци и пороци. Твърди се, че вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото поради грешно избраната процедура на съкратеното съдебно следствие, което е довело до невъзможност да се установят пропуските в експертното заключение. Възражението е неоснователно.

С нормите на глава 27 от НПК законодателят е регламентирал отклонение от общите правила на съдебното следствие в първата инстанция, предвиждайки възможност, при наличието на определени предпоставки, то да се развие като съкратено следствие. Условията за разглеждане на делото по тази диференцирана процедура са визирани в чл. 371 т.2 от НПК- подсъдимият признава фактите по обвинението и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Съдът може да откаже разглеждане на делото по този ред само ако намери, че направеното самопризнание не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Настоящият случай не е такъв. Подсъдимата е поискала разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, изцяло е признала фактите по обвинението и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Съдът е изпълнил задълженията си по проверка на доказателствените източници, подкрепящи направеното самопризнание и е констатирал, че релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на движение на автомобила, посока и начин на движение на пострадалата, мястото на удара, механизмът на пътно-транспортното произшествие, характера на нараняванията на пострадалото дете и т.н./ са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК- не само от обясненията й, но и от разпитите на свидетелите- очевидци, от заключението на автотехническата експертиза, на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото. Съдът правилно е преценил, че са налице законовите изисквания за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което оспорването на обосноваността и правилността на автотехническата експертиза пред касационната инстанция е недопустимо. Такава проверка може да се направи само в хода на един състезателен процес, от който подсъдимата се е отказала. Не е налице релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

По оплакванията в жалбите относно наказанието.
Върховният касационен съд намира наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода за справедливо по размер. В жалбите на страните се излагат съображения, които са идентични по съдържание с направените пред апелативния съд, които са обсъдените подробно в решението и правилно са отхвърлени като несъстоятелни.
Съдът правилно е преценил, че с оглед допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение, мястото на удара и причинения съставомерен резултат обществената опасност на конкретното деяние е завишена. Тя обаче не е единствения критерий, въз основа на който съдът решава какво наказание да наложи. Такъв критерий не могат да бъдат единствено и обществените очаквания, в каквато посока са аргументите в жалбата на частните обвинители. Целта на наказанието не е само да се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото, а преди всичко да се поправи и превъзпита извършителят на престъплението. Съдът не може да пренебрегне установените по делото обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимата и съгласно закона следва да бъдат отчетени в нейна полза при отмерване размера на наказанието. Поради това, искането на пострадалите за налагане на наказание в рамките на максимално предвиденото в закона е изцяло неоснователно.

Неоснователна е и претенцията на подсъдимата за определяне на наказанието при основанието по чл. 58а ал.4 от НК. Смекчаващите отговорността й обстоятелства са взети предвид от въззивния съд при решаване на въпроса за размера на наказанието, преценено е, че по брой и значение те превишават отегчаващите такива и поради това санкцията е отмерена под средния размер, който законосъобразно е намален с една трета до рамките на една година и два месеца лишаване от свобода. Касационната инстанция напълно споделя решението на апелативния съд за липса на основание за налагане на наказание при условията по чл.55 от НК. Значителният превес на смекчаващите вината обстоятелства не ги прави многобройни или изключителни по своя характер, нито обосновава извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона би се явило несъразмерно тежко за конкретното престъпление.

Върховният касационен съд споделя изцяло аргументите на въззивната инстанция, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Първостепенна цел на наказанието е поправянето и превъзпитанието на осъдения, но нуждите на генералната превенция също не могат да се подценяват. Чистото съдебно минало на И. и размерът на наложеното й наказание са в рамките на част от критериите за приложение на чл.66 от НК, но с отлагане на изтърпяването му не биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция. Допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение са изключително груби и завишават обществената й опасност като водач на моторно превозно средство. Несъобразяването на скоростта на движение на автомобила с конкретната пътна обстановка- приближаване към кръстовище, с пътните знаци и пътната маркировка- наличие на пешеходна пътека, с поведението на водачите на другите превозни средства, спиращи за да пропуснат преминаващите по нея три деца са обстоятелства, сочещи на драстично несъобразяване от страна на подсъдимата с основните й задължения като шофьор и пряко застрашаващи живота и здравето на пешеходците. Затова и настоящата инстанция намира, че не само за постигане на превантивната цел на наказанието по отношение членовете на обществото, но и за поправянето и превъзпитанието на И. в посока спазване на законите е необходимо тя да изтърпи наложеното й наказание в пенитенциарно заведение. Искането за приложение на института на условното осъждане е неоснователно.

Воден от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55/ 19.04.2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 51/2012 г.