"Ще се борим. Този народ трябва да оцелее и молитвите да възлизат към Бог с чисто сърце", казва тя.
За майка Серафима това е битката на живота ѝ - да опази вярата и своя дом. Светата обител има 30 параклиса, църква, манастирска сграда, църковен магазин и хотелска част. Изградени са в последните 30 години с труда на монахинята и стотици доброволци.
Самата тя живее в манастира от 35 години, последните 10 - сама.
Манастирът е оставен без средства и служители. Милостиви хора ѝ носят храна, а жената е продала апартамента си, за да плаща тока и водата.
Въпреки че храмът е затворен, десетки миряни идват на святото място. Възмутени са, че никой не поема отговорност за състоянието му.
Майка Серафима твърди, че общината и църквата не ѝ помагат, за да я пречупят, а за атрактивното място място вече имало бизнес план.
От община Бургас казаха за bTV, че след наводнението през 2014 г. са помогнали с 12 хил. лв., вложени в труд и материали, и че бъдещето на манастира е в ръцете на Сливенската епархия.
"Дядо владика вика: "Ние нямаме пари". Нямат пари там. Има една вноска 300 лева, трябва да дам към Метрополията, но не мога да я платя", казва майка Серафима.
Така, вместо да чака помощ, тя се оказва длъжница.
От църковното настоятелство на манастира "Света Богородица" казаха за bTV, че нито една институция не е чула молбите им за помощ. И че времето на манастира минава, както това на пазителката му.