В началото на месеца България обяви, че се отказва от проекта, защото е икономически неизгоден. Заедно с това кабинетът гласува и постановление, с което се увеличава капиталът на българския акционер в международната проектна компания с 12.8 млн. лева., които да се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към компанията.
Според сметките на Шматко дългът на България от 6.2 млн. евро ще бъде предоставен за погасяване от страната ни. По думите на министъра всички понесени разходи ще бъдат съгласувани с българската и гръцката страна, която е третият участник в проекта. Натрупаните задължения от България са заради отказа в няколко последователни години да заплаща таксата за участие в проекта, която се използва за управление на Международната проектна компания "Трансболкан пайплайн".
В нея 51% държи консорциум от руските държавни "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт", 24.5 процента има българската "Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис - БГ", чийто принципал е Министерството на финансите. Останалият дял е на гръцкия консорциум между "Хелпе - Траки" с 23.5% и гръцката държава с 1%.
Въпреки отказа на България от участие в петролопровода проектът остава изключително важен за Гърция. В средата на декември министърът на околната среда, енергетиката и климатичните промени на Гърция Георгиос Папаконстантину заяви, че съжалява много за конкретната позицията на българското правителство в момента и се надява да се намери решение на съществуващите проблеми.
"Готови сме да влезем отново в преговори с останалите две заинтересовани страни, за да намерим възможност да реализираме проекта под някаква друга форма", посочи гръцкият министър.