Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Професор Христо Тасков е роден и израснал в Пловдив, завършил е МУ – Пловдив, бил е асистент и доцент в Катедрата по микробиология при МУ – Пловдив до 1987 г., бивш зам.-директор и директор на Национален център по заразни и паразитни болести – София. Той е доктор на медицинските науки с научна специалност "Имунология" и ст.н.с. I ст. с научна специалност "Имунология и алергология". Предлагаме ви мнението на вирусолога, публикувано в личния му профил:

Колективният имунитет - това е последният ми пост на тема COVID-19

"Във връзка с моя професионален опит досега съм си позволявал да давам разяснения и да изказвам мнения във фейсбук. (биографията ми е накрая за тези, които не ме познават).

Сега ще изкажа моето последно становище. От началото на моята кариера досега винаги съм защитавал създаването на колективния имунитет. Най-вече като имунолог, съм бил убедено "За" колективния имунитет и прилагането на ваксините за неговото създаване. Зная отлично, че благодарение на него епидемиите не възникват или се самоограничават.

Когато Борис Джонсън обяви, че Англия ще се справи чрез колективен имунитет, аз се зарадвах много, че една страна е тръгнала по пътя на здравата логика. Веднага поздравих един колега от London School of Hygiene & Tropical Medicine (за мен най-елитния университет в света по заразни болести епидемиология), че Англия е тръгнала по пътя на науката. Той ми отговори, "Почакай, вирусът и болестта са само на няколко месеца“.

Когато Англия зави на 180 градуса и въведе изолацията, той ми писа, "За съжаление реалностите победиха науката“. Преди седмица Antonio Fauci, директор на Националните институти по здравеопазване на САЩ, топ учен инфекционист и съветник на президента по заразни болести заяви "Не си правете сметки, сега вирусът ги прави“.

Никой не знае, какво ще измисли този вирус. Вече имаме множество мутации, два обособени щама, множество съобщения за повторно инфектиране. Всички смятахме, че това е едно "грипче“, което ще дойде и замине, като другите епидемии. Но сметките ни се оказаха криви. Общото с грипа е, че са вируси. Всичко останало е различно, най-вече патогенезата и клиниката. За епидемиологията на COVID-19 почти нищо не знаем. За колективния имунитет - нищо. За него ще говорим чак след епидемията.

В този смисъл нека не заставаме на крайни позиции за и против колективния имунитет. Погледнете смъртността в Швеция на един милион - страна, давана за пример за изграждане на колективен имунитет. Може би Швеция може да си го позволи. Но аз не искам да съм свидетел тук на ужасите в Италия, Испания и Ню Йорк, въпреки техните мощни системи на здравеопазване.

В България за кратко време се направиха немислимо много неща. Да се надяваме, че след Великден ще сме подготвени да посрещнем първата вълна на епидемията.

Надявам се също, че най-после противопоставянето ще престане и разумът ще надделее. Нека не защитаваме на всяка цена и докрай своята теза. Ами ако не сме прави?"

За тези, които не ме познават:

На 75 години съм. Роден съм в семейство на педиатър и инфекциознист. Баща ми участваше в основаването на днешната Инфекциозна болница в Пловдив и до пенсионирането си беше там професор по инфекциозни болести. Поради тези обстоятелства израснах с инфекциите и епидемиите. Свидетел съм на епидемиите от дифтерия, коклюш и полиомиелит. Детските шарки смятахме за нещо нормално. Свидетел съм как ваксините промениха пейзажа на инфекциозните болести в България. Промениха го до степен, че ние забравихме за тяхното съществуване и се отвори широко поле за антиваксърите.

От 1970 г. преподавам имунология, микробиология, вирусология. Като дългогодишен професор и зам.-директор на НЦЗПБ/БулБио съм добре запознат с ваксините и диагностиката на заразните болести. В продължения на 15 години участвах пряко в въвеждане на политиките на СЗО, ECDC ,UNAIDS и StopTB за превенция, диагностика и лечение на ХИВ и туберкулоза.

Моя задача беше въвеждането на второ поколение на епидемиологичен надзор при ХИВ, моделирането на епидемията за оценки и 5 годишни прогнози. Правенето на различни сценарии за оптимизиране на националните ресурси за справяне с ХИВ инфекцията. Във връзка с всичко това научих и модерната епидемиология.